Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2013 13:07 - Летни празници и обичаи
Автор: herodotus Категория: История   
Прочетен: 10888 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.06.2013 13:16


  

Петдесетница

 

50 дни след Великден, винаги в неделя, се празнува триединението на Господ-Отец -  носител на безкрайното начало, на Бог-Син - спасител на света и на св. Дух - живоносен източник. Св. Троица се възприема като символ на всемирната хармония.

Според християнската религия на този ден над учениците и Божията майка се явил св. Дух, който Исус им обещал да изпрати при възкресението си във вид на огнени езици. В повечето случаи обаче неговото появяване е като снежнобял гълъб, какъвто се изписва и в църковната иконография. Всъщност този ден, а не някой друг от многобройните черковни празници през годината се смята за Рожден ден на Светата православна църква.

 

 

 

Духовден

 

Ден на св. Дух - 51-ят ден след Великден. Православната църква смята, че учениците на Христос, кръстени с духа, започват да говорят на ангелски езици и превърнати в "живи души", тръгват по света да проповядват неговото слово. 

Според народните вярвания на този ден на земята идват Русалиите. Този ден се смята за празник на душите, на духовете на починалите, които на Духовден се завръщат в света и присъстват на църковна служба. Според народните вярвания те имат чисто човешки потребности - хранят се и пият. Затова на гробовете се поставя храна и вино.

 

 

 

Русалска неделя

 

В събота преди Петдесетница е една от най-големите Задушници. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

Седмицата след Петдесетница (Русалия, Русаля) е схващана като особеноопасен период през годината. Според народните схващания през Русалската неделя на земята идват русалиите -  персонифицирани, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер -  не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият. Не се ходи без път през нивите и полето, защото, ако някой стъпи на трапезата на русалиите, ще се разболее. Със същата цел се носят треви, които имат силна миризма (пелин, орехова шума, лепка). Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалския петък. През Русалската неделя водят болните да преспят "на росен" (на места, където расте билката росен) или до лековити извори с надеждата, че ще се излекуват. Друг интересен обичай за лекуване през тази седмица, познат в Североизточна България, са Русалийските игри*. В неделята след Петдесетница, т.е. след края на Русалската неделя е и денят на всички светии.

 

 

Св. Вартоломей и св. Варнава

 

В християнската религия св. ап. Вартоломей и св. ап. Варнава, празнувани на 11 юни, са Христови ученици. Св. Варнава проповядвал в Антиохия, на о-в Кипър и в Италия, където поставя основите на християнската община - църква в Милано. Вартоломей отива в Мала Азия, Армения и Индия. Смята се, че той превежда Евангелиято на индийски език.

Въртоломей, Върти-удри, Върти-ломи е празник, честван в деня на апостолите Вартоломей и Варнава. Според народните представи св. Вартоломей е господар на небесните стихий - градушки и гръмотевици. Затова на този ден не се работи на полето, жените не си мият главите, за да не станат "въртоглави" и "щури", т.е. да не страдат от главоболие и световъртеж. Със същата цел не се впряга добитъкът.

 

 

Пророк Елисей

 

Свети Елисей (800 - 850 г. пр. Хр.) е юдейски пророк, ученик на св. Илия, празнуван на 14 юни. Като негов ученик Елисей вижда възнесението му на небето и в този момент поема върху себе си част от духовността на гръмовержеца. Оттук нататък започват неговите видения. Пророчествата му обикновено сочат успехи и победи.

Лисо, Лисей е празник, почитан като един от градушкарите, наред с Герман, Вартоломей и Вида, която се смята за тяхна сестра.  В Ломско се празнува за предпазване от болеста "лисо" (оплешивяване, косопад). Плешивите хора събират билки и ги варят. С отварата си мият главите.

Според традиционните норми просото трябва да бъде засято до празника св. Елисей. По този повод стопаните казват: "До Елисей, ако не си засял, няма да жънеш".

 

 

Видовден

 

В народните представи Видовден - 15 юни - се тачи в чест на Вида - сестрата  на двамата светци-градушкари Вартоломей и Елисей. За предпазване от градушки се спазва строго забраната да се работи.

В отделни райони на Югоизточна България на този ден стават рано, за да видят слънцето като изгрее, как се връща назад към зимата. Вярва се, че е хубаво да се види слънцето, за да бъде човек здрав и весел.

В района на гр. Годеч Видовден е голям празник и до днес. Устройва се голям събор, на който се стича цялото население на района. Народното вярване, че градушката идва като божие наказание за сторените грехове, вероятно поражда представата, че Видовден е денят, в който ще се види, ще се разбере какъв е грехът, за който се говори, и за който ще се търси сметка. "Всяка коза за свой крак, но когато дойде Видовден, ще видим!". Затова празнуват Видовден, "за да не види Господ греховете".

 

 

Еньовден

 

На 24 юни християнската църква чества рождението на св. Йоан Кръстител - син на Захария и Елисавета, роден в юдейския гр. Хеброн. Рождената дата на светеца е посочена от евангелиста Лука (1:26-36), според когото шест месеца преди рождеството на Исус Христос в света ще дойде човекът, който ще извърши над него тайнството на християнското кръщение с вода.

Яневден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка е много богат в обредно отношение празник, който бележи лятното слънцестоене. В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: "Еньо си наметнал кожуха да върви на сняг".

Вярва се, че който види рано при изгрева окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньо, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.

През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се окъпало в нея.

В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата и сила се използва от магьосници-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви.

Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката.

На Еньовден, подобно на Нова година и Гергьовден, се гадае за здраве, женитба и плодородие. В Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България се изпълнява обичаят Еньова буля*.

Именници на Еньовден са Еньо, Яна, Янко.

 

 

 

 

 

Петровден

 

На 29 юни Православната църква почита първовърховните апостоли Петър и Павел. В представите на българите те са братя, а някъде се смятат и за близнаци. Първият от тях, чието име в превод от гръцки означава "камък" е любим ученик на Христос, когото той определя като пастир на своите "агнета".

Петър е родом от Галилея и след смъртта на Исус проповядва в Ерусалим, Антиохия и Коринт, гонен от привържениците на езическите вярвания. Около 67 г. е разпънат на кръст по нареждане на император Нерон. Заедно с него на същия ден е осъден и Павел. В иконографията свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.

Западната църква го чества като основател на Римската християнска общност и пръв епископ на Рим.

Апостол Павел, чието име в превод означава "малък", първоначално участва в гоненията срещу християните, но после приема християнството и проповядва в Кипър, Македония, Испания. Загива мъченически заедно с апостол Петър.  Нему се приписва авторството на 14 текста, влезли в състава на Новия завет. На него е отредено неканонично честване на следващия ден - 30 юни (Павловден).

Народната традиция е определила двата отделни последователни дни - 29 и 30 юни за празниците Петровден и Павловден, макар, че в християнския календар на една и съща дата (29 юни) се отбелязва денят на двамата апостоли.

Във времето на горещото лятно слънце се слага край на двуседмичните петровски пости. Отговява се и с пиле - жертва за светеца.

Според народните вярвания на Петровден за пръв път през годината се меси тиквеник. Задължителното блюдо на трапезата е печеното пиле или кокошка, слага се още прясна пита, баница, прясно сирене. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки - петровки. От тях жените раздават за здраве. На някои места от тях се раздават като помен за умрели деца. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи обикновено през първата половина на деня.

Именници на Петровден са Петрана, Петър, Павлина, а обредната трапеза включва пиле, ябълки-петровки, тиквеник.

 

 

 

 

Павльовден

 

Свети Павел е един от 12-те апостоли. Както по-горе бе отбелязано, той се празнува от православната църква на 29 юни, но народът го приема като отделен празник и го отбелязва на следващия ден - 30 юни, когато е църковният празник Събор на 12-те апостола. Около 30-годишен св. Павел приема християството. Проповядва в Мала Азия и на Балканския полуостров. Осъден и екзекутиран около 65 година в Рим след дълги години затвор.

Павлювден, Пауловден е народен празник, отбелязван главно в Източна България за предпазване от градушки. Свързва се със стари народни представи за унищожителната сила на огъня. На Павловден строго се следи да не се работи (не се жъне), да не се пали огън (дори за приготвяне на храна), за да се предпазят реколтата, имотът и домът от огън и пожари. В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се "опавлюва" брашното, т.е. да бъде запазено от сплъстяване и червясване.

 

 

  Свети Врачове

 

На 1 юли православната църква отбелязва деня на двамата братя Козма и Дамян. Своята популярност двамата братя дължат на умението си да лекуват. Поради това те са наричани Врачове или Врачи, както и св. безсребреници, тъй като не вземали никакво възнаграждение.

Двамата братя Козма и Дамян се родили в семейството на християнка и езичник в провинция Мала Азия. Бащата починал рано, а благочестивата вдовица Теодотия възпитала децата си в християнските добродетели. Отрано те поискали да бъдат полезни на хората. Затова изучили лечителството, билките и техните свойства. Житиеписецът отбелязал, че Бог благословил Козма и Дамян и ги дарил с чудотворна целебна сила.

Скоро след като започнали да прилагат занията си, се прочули като лекари. Братята обаче останали пример на скромност и безкористие. Не ги интересували нито пари, нито славата, нито богатството. И двамата дали обет пред Господа да не приемат никаква плата, никакъв дар за лечението на болни хора. "Даром получихте, даром давайте" - този съвет на Спасителя към апостолите станал закон в техния живот.

Легендата разказва, че веднъж християнка, която с години боледувала и пръснала голяма част от наследството си по доктори, повикала в дома си прочутите братя. Козма и Дамян отишли, молили се над прикованата на легло жена и тя оздравяла. Поискала да ги възнагради за спасението си, но те отказали. Тогава тя настояла да вземат поне три яйца в чест на Светата Троица. Дамян, по-малкият брат, отстъпил пред молбите на жената и взел трите яйца.

Когато Козма разбрал, че брат му по този начин е нарушил дадения от двамата обет, поръчал да не ги погребват след смъртта им в един и същи гроб. Той се споминал пръв. Когато и Дамян предал Богу дух, християните намерили, че присъдата на възрастналия брат е прекалено строга и не я изпълнили. Козма и Дамян, които заедно извършили общ подвиг и постигнали равна святост, били положени в един гроб. По-късно издигнали храм над гроба им и в него се извършвали чудеса. Църквата нарекла Козма и Дамян безребърници заради безкористието им.

Християнският култ към двамата братя лечители е особено разпространен в Източната Римска империя (ІІІ в.). Най-ранните изображения върху  иконите у нас датират от ХІІ в. Житието на Козма и Дамян е изпълнено и с много други чудотворства, свързани с изцелението на глухота, слепота, гноящи рани и др.

Свети Врачове е народен празник на всички лечители, врачки, баячки и билкари. На този ден жените не работят нищо, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Единственото, което могат да правят, е да месят хляб и да го раздават за здраве. Вечерта срещу празника болни, слепи и недъгави хора отиват да преспят в църквата или в параклиса, посветен на светците, а на сутринта се измиват на аязмото. Често обричат курбани на светците лечители.

Именници на този ден са Дамян и Козма.

 

 

Летен Атанасовден

 

 

Празнува се на 5 юли. В християнският календар празникът е посветен на св. Атанасий Атонски, роден в гр. Трапезунд и живял през Х в. Отдал се на Христовата вяра, Атанасий отива в Света гора и там заживява аскетичен живот до края на дните си, след което е канонизиран.

Освен Летен Атанасовден, празникът е наречен още от народа и Жетвар и "Сред лято". Вярва се, че на този ден св. Атанасий "облича кожуха си и ходи при бога да  моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило". Празникът е свързан с началото на жътвата в планинските райони. Съпровожда се с обредно-магически действия. Обикновено пръв зажънва най-възрастният и опитен жетвар, който има "лека ръка". Често жетварите запасват около кръста си житни класове, за да нямат болки при навеждане. Първият сноп жито се завързва с червен конец и се изправя с благословията: "Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!". Намерените двойни житни класове - "цар", "майка на нивата", пазят до края на жътвата и ги сплитат на плитка с червени конци, чесън и монети, която наричат "брада на нивата", "богова брада", "коса" или "нивина".  Брадата се сплита от девойки с живи родители и се пази до следващата година. На места в Тракия всяка домакиня на този или следващия ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича Кокоша църква. В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи "за дъжд и берекет". В западните краища св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България се изпълняват обичаите за дъжд Пеперуда и Герман (вж. Обичаи за дъжд,  Гонене на змей и Кръстоноше*).

На този ден обредната трапеза включва прясна пита, кокошка, а в някои райони - курбан.

 

 

Свети Прокопий

 

На 8 юли православната църква чества великомъченик Прокопий, който умира мъченически за вярата си. През 303 г. той, след жестоки изтезания,  е посечен по заповед на римският император Диоклетиан (285-305 г.).

В народните представи свети Прокопий, наричан още Прокопий пчелар, се свързва с пчеларството.В ранно утро жените на пчеларите изпичат по два обредни хляба, за да събират пчелите много мед. Преди да е изгряло слънцето, те занасят хлябовете при пчелните кошери, прекадяват ги с тамян и ги намазват с мед. После всички отиват на тържествена църковна служба, като носят и паничка с мед, който на следващия ден се прибира вкъщи. Смята се, че този мед е много лековит. На оброчното място край селището понякога се коли овен и се прави богата трапеза. В Югоизточна България като покровителка на пчелите се смята св. Богородица.

 

 

 

Горещници

 

В християнската религия на 17 юли се почита св. Марина - дъщеря на езически жрец, живяла през ІІІ в. От 12-годишна възраст тя се отдава на християнската вяра. Въпреки жестоките мъчения, по време на които раните й са опалвани с огън, тя не се отказва от вярата си.

В традиционния народен календар 15, 16 и 17 юли са празници, наричани още Блъсъци, Чурици, Германовци, свързани с огнената стихия. Смятат се за най-горещите дни на лятото. Те имат езически произход и са свързани с култа към огъня.

През Горещниците не се ходи на нивата, не се работи, не се ходи пеш, не се пече хляб за опазване на труда от огнените стихии и градушки. През първия ден огънят в огнището се угася, а на третия ден, чрез специален обред, се пали един общ нов, жив, млад огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Горещниците се празнуват най-много от ковачи, хлебари, калайджии и др., които работят с огън. Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещници в лековити води, не се разболява през годината. През трите поредни дни се гадае какво ще бъде времето в началните месеци на идната година (януари, февруари и март). Третият горещник е посветен на св. Марина и е наричан Марина Огнена, Опалена Марина. Почитана е в цяла България за опазване от пожар, в Родопите, Странджа и междуречието на Струма и Места св. Марина се тачи и като господарка на змиите и лечителка от тяхното смъртоносно ухапване.

 

 

 

Илинден

 

Свети Илия е юдейски пророк и скитник-аскет (описан в Стария завет - ІХ в. пр.Хр.), последовател на единния Бог, живял по времето на израелския княз Ахав и княгиня Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Централен момент в биографията на светеца е предизвиканото от него "двуборство" между  Йехова и Ваал. Илия предрича на княз Ахав страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина. Едва тогава, след поднасяне на жертва и молба от страна на св. Илия за изпращане "свише" на огън, събраният народ пада на колене и признава за единствен свой бог Йехова, а Господ се смилява и изпраща дъжд и своя пророк да извести края на бедствието.

Пророк Илия успява да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но не и сломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с  Мойсей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Житието на пророка представя, как при смъртта на св. Илия огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици", затова се вярва, че той е господар на летните небесни стихии и градушки. По тази причина в народните предания се нарича и Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Описван е като силен, властен и сръдлив, затова сестра му никога не казва на светеца кога е неговият празник - ако знае, би сторил чудеса на този ден.

Илинден - 20 юли (2 август по стар стил) - се тачи от църквата и народа като ден на най-важния светец градушкар. В народните представи той се разхожда по небето със златната си колесница, търси да убие ламята, която пасе житата и хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му. На празника се коли курбан - най-старият петел. Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята.

В планинските райони на Южна България Илинден се чества много тържествено. Спазва се строго забраната за работа. На Илинден обикновено се коли голямо мъжко животно - бик, вол или овен. Селото се събира на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани приготвят курбана. Свещенникът извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-стария петел и се изпича погача за светеца. Трапезата се кади от най-възрастния член на семейството.

Илинден е също и еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари. Именници на този ден са Илия, Илияна, Илко, Илка.

 

 

 

Свети Пантелей

 

В православния календар на 27 юли се чества св. великомъченик Пантелеймон, роден в гр. Никомидия. Заради вярата си той е подложен на жестоки мъчения и през 305 г. е посечен с меч по нареждане на римския император Максимиан. Преданието гласи, че вместо кръв от тялото му потекло мляко.

Пантелей пътник, Воден Пантелей е народен празник, честван за осигуряване на здраве. Жените не похващат работа, за да не се разболее някой в семейството. Слепи и болни посещават лековити извори и обричат курбани за здраве. Названието Пантелей пътник идва от наблюдението, че на този ден прелетните птици започват да се събират на ята и да се готвят за дълъг път. Воден Пантелей е свързан с поверието, че светецът Пантелеймон, на когото е наречен празникът, е господар на силните поройни дъждове и наводненията. То е типично най-вече за Странджанския регион, където много от аязмата и параклисите носят името на светеца. Тук, както и в Родопите, той се почита като светец-лечител.

Именник на този ден е Пантелей.

 

 

 

Макавей

 

 

В християнския календар Макавей се свързва със седемте братя-мъченици Макавей, майка им Соломония и учителят им Елеазар. По време на сирийското господство, наложено на еврейския народ от завоевателя Антиох Епифан (ІІ в. пр.Хр.), те остават верни на Мойсеевия закон и загиват за вярата си. На 1 август започва т.нар. Успенски или Богородичен пост, който трае 15 дни.

В народния календар от първия ден на август се празнуват дванадесетте дни Макавей (Макавей, Моринки, Ягус). Всеки Макавей се нарича на един месец, започвайки от септември и по това, какво ще бъде времето през този ден, се предсказва времето през наречения на него месец.

В Северозападна България на първия Макавей всички зетьове се събират в дома на тъста си. След обща гощавка най-големият подгонва по-младите с толум из гумното и ги бие. Народът осмисля тези действия като обичай за плодовитост на овце, крави и кобили.

 

 

Преображение

 

Преображение Господне е стар християнски празник, който се чества от първите векове на тази религия. На този ден според Светото писание Исус Христос укрепва вярата на учениците си в своя божествен произход, като се преобразява пред очите им. Той се явява в небесната слава пред трима от тях - Петър, Яков и Йоан,  като ги завежда на планината Табор в Галилея. Лицето му засиява, дрехите му стават бели като сняг, до него се появяват двама мъже, "сияещи от светлина" - Мойсей и Илия, и беседват с него. Светъл облак осенява всички и се чува глас: "Този е моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" Исус моли учениците си никому да не разказват за случилото се - до възкресяването му от мъртвите. Когато видят своя учител, опозорен и прикован на кръста, да не се разколебават във вярата си и да проповядват, че той наистина е син на небесния отец.

На Преображение Господне 6 август (19 август по стар стил) вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на българските православни храмове се прибавя специален тропар (молитвено песнопение) - "Освещаване на гроздето".

Този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. Според народните вярвания от Преображение Господне "лятото се пречупва" и времето се преобръща - върви към есента и студа.

 

 

 

Голяма Богородица

 

В християнската религия празникът, празнуван на 15 август, е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската планина, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва.

В народния календар на Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично, Голяма чьорква се почита  св. Богородица като покровителка на майчинството и на жените, защитница на семейното огнище.  Тачат я главно неотродилите жени. Раздават се, предварително осветени в църква, първите плодове на сезона - грозде, дини, както и обредни хлябове за здраве и за "Бог да прости умрелите". За здраве се колят курбани и се правят сборове и храмови празници там, където Богородица е патрон на местната църква.

В Търновско се месят и раздават кравайчета за здраве на воловете, както на Власовден на други места.

Именници на св. Богородица са жените с името Мария, а обредната трапеза включва жито, царевица, тиганици, варена тиква, прясна пита, пиле с каша, грозде и диня.

 

 

 

Секновене

 

Православната църква свързва 29 август с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. В житието на светеца е упоменато, че той е обезглавен по желание на княгиня Иродиада, която, встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в гр. Емеда. По-късно последователно е пренасяна в Халкидон, Константинопол и Комана.

Според традиционните народни схващания на Секновене (Обсечене, Иван Коприван, св. Йоан с отсечената глава, Църн св. Йован) "денят и нощта се стигат", т.е. стават равни по времетраене. Мярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата - иуди, самодиви. Смята се за "лош ден" ("тежък празник"), по време на който не трябва да се работи и да се започва нищо ново. Преданието за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.

 

 

Симеоновден

 

В християнския календар Симеоновден - 1 септември - се чества в памет на св. Симеон Стълпник. Според житието му той е роден в Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си построява каменна кула, заради която е наречен "Стълпник". Там умира на 103 години.

В народния календар Симеон орач, Летен Симеон се смята за начало на нова стопанска година и е най-вече земеделски празник. В навечерието му селяните носят семена за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.

Сутринта на празника жените замесват пшенично тесто и правят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Правят и малки кравайчета, които нанизват на рогата им.

Стопанката приготвя за сеяча прясна пита и варена кокошка. Орачите и сеячите са облечени празнично (или в чисти дрехи). Жените обикалят около тях и колата с впрегнати животни, ръсейки жар, за да е спорна работата.

В Северозападна България пред колата колят петел "за курбан на св. Симеон". След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части - едното парче се хвърля на Изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дават заеми, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно" жито, ще се роди много зърно.

В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича и "Симеон брульо".

Именници на Симеоновден са Симеон и Симеонка, а обредната трапеза включва обредна питка и варена кокошка.

 

 

Малка Богородица

 

На 8 септември християнската църква чества рождението на Дева Мария. Баща й - Йоаким, бил от Давидовия род, а майка й Ана - от Аароновия род. Заможни и щедри, те се радвали на почит и живеели с вяра в Бога. Земните им дни щели да бъдат пълни, ако имали дете, за което се молели всеки ден. Ангел им предизвестил, че ще се роди дъщеря, именувана Мария.

В народния календар Рождество Богородично или Малка Богородица се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейна чест месят богородична пита, която се разчупва и раздава на всички в семейството, като се оставя парче за добитъка и къщата. В някои краища на България на Малка Богородица се правят събори, обикновено покрай манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде колят курбан-овен в нейна чест. Другаде между Голяма и Малка Богородица жените не перат, не тъкат, не шият и не месят, за да са здрави децата им.

 

 

 

Кръстовден

 

Православната християнска църква празнува в 14-тия ден на месец септември Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен - един от нейните най-важни и тържествени празници. Църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и 14 септември.

В този ден се отбелязват две събития в историята на светинята - намирането на Христовия Кръст и неговото освобождаване от персийски плен през VІІ век.

В първите три столетия от новата ера християните не притежават Христовия кръст. Римските владетели на Ерусалим се страхуват от разрастващата се нова вяра и заповядват да се разкопаят местата на Христовата смърт и възкресение пръстта, която ерусалимските християни тачели, да бъде изнесена извън града, а на мястото на Христовите светини да бъдат издигнати светилища на езическите божества. Столетия по-късно император Константин Велики и неговата майка - императрица Елена, започват да търсят Христовия Кръст. В една нощ, преди почти изглеждащата загубена битка със съперникът му в Рим Максентий, императорът има видение, в което му се явява Христос и му повелява да направи знаме във вид на кръст и да постави кръстният знак на шлемовете и щитовете на войниците си, т.е. да се постави под протекцията на християнския бог. Под защита на кръста битката е спечелена, Константин победоносно влиза в Рим, а оттогава лабариумът (християнският знак във вид на кръг с вписани букви ХР) става отличителен белег на римските войски. В чест на победата благодарният император заповядва да бъдат търсени в Ерусалим местата на христовото разпятие и смърт, открити от Елена и над предполагаемата Голгота издига великолепен храм.

Предполагаемият Христов кръст бил сложен в сребърен съд и тачен в базиликата, построена от император Константин. Храмът бил осветен на 13 септември 320 година, а на следващият ден се отдала почит към кръста на Христос, както отбелязва Александрийската хроника от ІV в.

Почти сто години по-късно Ерусалим е завладян от персийският владетел Хосрой, който разрушил Константиновата базилика, отнасяйки църковните украси и утвари и кръста на Христос. Още същият век римският (византийски) император Ираклий освобождава Ерусалим и връща на града Христовия кръст. Благодарните жители на Ерусалим и Юдея посрещат с палмови клонки императора и носеният от него кръст на Елеонския хълм край града. Облечен в царски дрехи и с венец на главата императорът взел на плещите си кръста и сам го отнесъл на Голгота.

Така и до днес в празничния ден църквата изнася светинята в средата на храма, а богомолците му се покланят и го целуват. Вярващите задължително постят. В народната традиция по асоциация се налага поверието, че на този празник се спазва строг пост. С него започва и гроздоберът, затова в някой райони празникът се нарича гроздоберник.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба. В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, семейни и лични служби, на които се колят курбани за здраве, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.. Също така се "осветява" семето за посев. Започват есенните седенки и активния предбрачен сезон.

В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала (камила) с характерните за обреда-игра символична смърт и възкръсване на обредната фигура, изобразяваща животно.

На 14 септември именници са Кръстьо, Кръстина, Кънчо и Ставри.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: herodotus
Категория: История
Прочетен: 390062
Постинги: 127
Коментари: 92
Гласове: 42
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031