Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2016 20:05 - Българите и римският свят XXХIа
Автор: herodotus Категория: История   
Прочетен: 1684 Коментари: 2 Гласове:
-2



 МУТРОЛАНДИЯ

 

Бандитска „България”

 

Мултигруп е българска инвестиционна компания. MG Finance USA Inc. е регистрирана във Вашингтон, САЩ през 1991 г. Мултигруп АД е регистрирана в Цуг, Швейцария, на 5 август 1991 г. (Илия Павлов държи почти всички акции в нея; незначително участие има  Иван Дремсизов, директор на дъщерната фирма „Интерстийл” АД). „Мултигруп България” АД Холдинг е дъщерна фирма на швейцарската „Мултигруп холдинг”.

През 1998 г. „Мултигруп холдинг” АД се преименува на "МГ Корпорация" (MG Corporation). През септември 2000 г. управлението на активите на последната е поето от MG Asset Management Company с управителен съвет: Илия Павлов – председател, Бояна Попова - заместник-председател и изпълняващ длъжността председател на борда, Борис Геновски - изпълнителен директор, Майкъл Дешено (Michael Descheneaux) - изпълнителен директор, Браян Дженкинс (Brian Michael Jenkins), специалист по сигурността - член на борда, Герхард Баум - член на борда, Николай Вълканов - член на борда, Недялка Сандалска - член на борда, Павел Найденов (баща на Илия Павлов) - член на борда.

През ноември 2001 г. MG Asset Management Company минава под контрола на регистрираната във Вадуц, Лихтенщайн , РFHC Establishment/PFHC Anstalt]. Вдовицата на Илия Павлов Дарина Калчева Георгиева-Павлова (Дария Стефанели) е член на управителния съвет на тази лихтенщайнска фирма. Към януари 2012 г. PFHC притежава три четвърти от акциите на „Балкантурист Елит АД” с директор Недялка Сандалска.

История

Зародишът на Мултигруп е в „Мултиарт", предприятие ("творческо-производителна кооперация") за внос и износ на антики и произведения на изкуството, регистрирано от Илия Павлов по силата на Указ 56 през 1988 г..Димитър Иванов тогава зам.-началник на отдел в Шесто управление в Държавна сигурност, отрича твърденията, че е бил съдружник или да е работил за Мултиарт и изброява седемте член-кооператори: Илия Павлов, Лъчезар Бояджиев, Христо Недялков, Георги Агафонов, Васил Мирчев, адвокат Николай Орешаров, и полиграфист на име Костов. Нито един от седемте не е служител на ДС.

След 10 ноември 1989 г. Илия Павлов и неговите съдружници бързо създават мрежа от дъщерни търговски фирми: „Мултиинтернешънъл холдинг” (1990), регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн, и в Драгоман.  Първите дъщерни дружества на групировката в страната са „Бартекс“, „Интерстийл“, „Мултигруп инженеринг“, „София инс.“, „Арес делта“ (с управител Димитър Иванов, „Интком“ и „Мултиагро“. Част от фирмите се помещават в сградите на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Друга дъщерна фирма е „Вениса естаблишмънт” (1991) със седалище Вадуц, Лихтенщайн. В Москва представител на „Мултигруп” е Александър Атанасов, брат на  Андрей Луканов. Съвместно с руското държавно предприятие Газпром Мултигруп създава през 1992 г. дружеството Овергаз.

Kъм 2002 г. Илия Павдлов вече е регистрирал стотици компании в България и по света и е придобил десетки държавни предприятия, сред които Гранд хотел „Варна“ в курорта Св. Константин и Елена (1994 г.), хотел „България“ в София (1996 г.), 51% от националния туроператор „Балкантурист“ и от най-големия хотел на Боровец „Рила“ (1996 г.), „Елкабел“ и „Минстрой холдинг“ (1998 г.), бургаските „Черноморски солници“ (2000 г.). По думите на Павлов „MG представлява един инвестиционен фонд или една инвестиционна банка, която инвестира в определени предприятия, след което ги продава или запазва като основен бизнес. По данни от началото на 2002 г. за МГ в България работят общо около 5500 души.

След убийството на Илия Павлов през 2003 г. управлението на MG Asset Management Company (MG AM Co) поема Бояна Попова (започнала кариерата си през 1994 г. като изпълнителен директор на MG Finance USA Inc.). Под нейно ръководство недоходоносните притежания на компанията са разпродадени. Част от дъщерните предприятия на Мултигруп остават собственост на вдовицата на Илия Павлов Дарина (Дария Стефанели), и на баща му Павел Найденов.

Днес от групировката е останал само туристическия бизнес.

Критики и противоречия

През 90-те години на ХХ век Мултигруп е подозирана във вкарване в оборот на присвоени от висшата комунистическа номенклатура в България (БКП) държавни средства, в насилствено монополизиране на доставката на суровини за големи държавни предприятия и пласмента на производството им, в източване на средства от държавни банки чрез кредити и в поддържането на тесни връзки със застрахователни фирми с изнудвачески практики. На 21април 2005 г. посланикът на САЩ в София Джеймс Пардю определя Мултигруп като „доскоро най-голямата организирана престъпна групировка в България". През 1999 г. съпругата на Илия Павлов Дарина Павлова (приела американско гражданство през 1995 г.) прави дарение от $1000 за предизборната кампания на Хилари Клинтън (тогава кандидат-сенатор), но дарението е отказано поради обвинения, че компаниите на Павлов са свързани с престъпния свят и бившето комунистическо разузнаване. Българското правосъдие не е уличавало ръководителите на Мултигруп в нарушения на закона.

Лица, свързани с Мултигруп

Илия Павлов, Стоян Денчев, Андрей Луканов

 

СИК е българска престъпна група, занимаваща се с трафик на наркотици, финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет и проституция, използвайки прикритието на официален бизнес в сектора на застраховането и производството на алкохолни напитки. От друга страна, СИК България е частна, инвестиционна фирма, която инвестира, предимно, в застрахователния и охранителен сектор. Създадена и управлявана е от едни от първите български олигарси - Братя Маринови и Младен Михалев.

Личности

Сред ръководителите на СИК са братята Красимир Маринов (Големия Маргин) и Никола Маринов (Малкия Маргин), Румен Николов (Пашата), Младен Михалев (Маджо).

Имена, свързвани в медиите с групировката, гравитиращи към нея, или включени в общ бизнес с отделни хора от нея са Поли Пантев, Иван Славков (зет наТодор Живков-бел.моя), Жени Калканджиева, Бойко Борисов (днес министър-председател на България в оставка-бел.моя), Милчо Бонев - Бай Миле.

През 2007 г. вече покойният критик на групировката Георги Стоев издава 3 книги, посветени на СИК. Според него в групировката участва генерал Любен Гоцев (фактическият началник на Първо главно на ДС – бел.моя), бивш министър на външните и вътрешните работи (в правителството на Андрей Луканов – бел.моя) и член на БСП.

Гангстерска война

През 2002 г. враждите между сътрудниците на СИК вземат много жертви, две години по-късно кървава престрелка в центъра на София завършва с шест трупа, единият от които – този на сикаджията Милчо Бонев (Бай Миле). През лятото на 2009 г. е убит бизнесменът Александър Занев, за който се знае че има връзки с политици от НДСВ.

Дейности

Според източници от Министерството на вътрешните работи СИК контролира контрабандата на акцизни стоки по море. През 1995 г. мафиотските групировки си поделят пазара за проституцията, заведенията на СИК в София са "Сладък грях" - на "Спартак", "Дама Пика" - на Румен Николов-Пашата, "Бонита"; всеки клуб плаща 50-60 % от печалбата на структурата.

 

ВИС е престъпна силова групировка, създадена през 1991 г. от братята Васил и Георги Илиеви, бивши състезатели по борба.

Създаване и регистрация

ВИС е регистрирана от за първи път през 1991 г. от Васил Илиев, който става неин президент.

Фигури

От уставния капитал 50 000 лв., Илиев внася 49 000 лв., а другите 1000 лв. са дадени от Пламен Тимнев-Ганди (приятел на Иван Славков-бел.моя). Акционери още са Николай Цветин и братът на Васил Георги Илиев. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти.

Откриват се най-различни клонове на ВИС из страната като централата на групировката се помещава в култовия ресторант "Мираж".

Знаковите фигури на групировката, освен братята Васил и Георги Илиеви са Николай Цветин, Георги Стефанов, Румен Маринов-Нарциса, Антон Боянов, Чавдар Писарски, Димитър Димитров- Маймуняка, сочен за дясна ръка на Васил. За гравитиращи около групировката се сочат още Константин Димитров-Самоковеца, Злати Златев-Златистия и Методи Методиев (Мето Илиeнски). Приближен до ВИС-2 е и Антон Милтенов-Клюна. Първоначално Клюна бил към СИК, но след като от там го пропъдили заради нелоялна търговия с наркотици, бил приютен от ВИС. Известно е, че несебърският престъпен бос Димитър Желязков (Митьо Очите) е започнал престъпната си кариера като гард във ВИС.

Престъпна дейност

Васил Илиев прохожда в бизнеса с няколко дискотеки по Южното Черноморие. През 1992 г. регистрира ВИС с капитал от 50 000 лв. Дребни акционери във ВИС-1 са Пенчо Младенов, Антон Боянов и Веселин Йотов.

Истинският възход за ВИС става по време на Югоембаргото. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото и транспортирането на гориво за Сърбия. След този период, преименуваната компания вече ВИС-2 („Вярност Инвестиции Сигурност“) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекетът, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.

ВИС-2

През 1994 г. е отнет лицензът на ВИС-1, но по-късно е преименувана на ВИС-2 и продължава своите функции. Заслуга за преименуването има Пантю Пантев (Поли Пантев), който преминава в лагера на СИК и е убит на Аруба през 2001 г.

На 24 април 1994 г. Георги Илиев и Мая Пенелова се женят в софийската ритуална зала „Триадица“, а тържеството е проведено в „Мираж“, където година по-късно е убит братът на Георги – Васил Илиев. Кумове на сватбата са видният висаджия и близък приятел на Илиев Румен Маринов-Нарциса и неговата съпруга Биана Антонова-Биби. Сватбата на Георги и Мая е изключително интересно и важно събитие, тъй като тя събира на едно място всички видни фигури на българския подземен живот по това време. Гости на сватбата са Филип Найденов-Фатик, Младен Михалев-Маджо, Димитър Димитров-Маймуняка, Злати Златев-Златистия, Милчо Бонев-Бай Миле, Боян Петракиев-Барона, Гриша Ганчев, Николай Цветин и много други.

На 25 април 1995 г. на път за ресторант "Мираж", при покушение е убит лидерът на ВИС Васил Илиев. След смъртта на брат си, Георги Илиев отказва да оглави застрахователната компания ВИС. В едно интервю от 1995 г. казва: „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“. Интервюто е взето от криминалния журналист Надя Чолакова 40 дни след смъртта на брат му Васил. В крайна сметка, той се съгласява да оглави групировката.

ВАИ Холдинг

Групировката променя името си на "ВАИ Холдинг" ("Васил Андреев Илиев" Холдинг), но запазва основните си дейности в туризма, хотелиерството и т.н. Според специален доклад на МВР от октомври 1995 г. „ВИС-2“ е притежавала тогава имущество за 5 млрд. лв., голяма част от които придобито чрез сделки с неизяснена законност.

След падането на правителството на Жан Виденов „ВИС—2“, една от групировките най-явно асоциирани с криминализирането на българската икономика, бързо се трансформира във „ВАИ Холдинг“ като нейното ръководство започва да търси начини за узаконяване на натрупаните капитали. Холдингът има участие в професионалния бокс, ресторантьорство, сладкарници, хотели, хранителна промишленост, магазини. Според производители и контролни органи „ВАИ Холдинг“ има трайно място на стоковите тържища и по пазарите.

Холдингът има сериозен дял в производство и продажбата на спиртни напитки, както и на търговията с цигари. Те имат дял в търговия с произведения на изкуството и с колекционерство. Притежават собствени магазини в чужбина. Участват активно и в предлагането на таксиметрови услуги и предимно в централизирането им. Трайно е тяхното място и в търговията с цветни метали. Групировките участват и в приватизацията, като купуват предимно хотели, предприятия от текстилната и хранителната промишленост.

На 23 юли 2012 фирмата става собственост на Венцислав Трифонов Райков по прякор ВИПА , който е роден в град Плевен. От 1986 г. и до ден днешен той ръководи активите на фирмата.

Убийства

През 1995 г. е убит президентът на ВИС Васил Илиев.

През 2002 г. при бомбен атентат загива Димитър Димитров - Маймуняка. Същата година е убит Валентин Подмолов (Вальо Подмола), човек на Митьо Очите. През 2003 г. умират още Филип Найденов (Фатик), убит от неизвестни килъри на 19 август на път за хотел "Хилтън" в София и Румен Маринов (Нарциса), кум и бизнеспартньор на Илиев, убит от килъри пред блока си в кв. Хладилника. За убийството на Нарциса полицията подозира намеса на други фигури от ВАИ Холдинг като Мето Илиенски, който изчезва след погребението на Маринов и е обявен за мъртъв през 2008 г., а предполагаемите физически извършители на покушението срещу Маринов са ликвидирани няколко месеца след убийството на Маринов.

Същата година на 7 декември 2003 г. в Амстердам е застрелян и Константин "Самоковеца" Димитров в компанията на Цеци Красимирова.

Георги Илиев също е убит на 25 август 2005 г. от неизвестен снайперист. Полицията обявява Васил Арарски-Райко Кръвта, който е убит месеци след убийството на Илиев, за поръчител на покушението.

След убийството на Главния, през годините от ВАИ Холдинг умират още Иван Тодоров-Доктора, Антон Милтенов-Клюна и Десимир Иванов, бивш бодигард на Георги Илиев. През януари 2015 г. в Пловдив е убит Димитър Стоянов-Митьо Лудия, сочен за шеф на пловдивския клон на ВИС и близък съдружник на братята Илиеви.

Според вестник „Новинар през 2005 г. ВИС-2 има 43 застрахователни дружества в цялата страна. Предмет на дейност на всички дружества са застраховки без животозастраховане.

 

ТИМ - една престъпна вълна

ТИМ е неформалното название на варненския икономически холдинг около групата „Химимпорт АД“, основан в средата на 90-те години на ХХ. век. Конгломератът е управляван от Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев (бивши морски командоси – бел.моя). Името на икономическия холдинг идва от думата отбор на английски.

Към момента холдингът е собственик на над 68 дружества с различни сфери на дейност, сред които: курортен комплекс "Свети Константни и Елена", България ер, Централна кооперативна банка, ЗАД Армеец, „Зърнени храни България“, Фарин АД, Блумбърг ТВ България, България он ер Инвестор, вестник Черно море, радио Алфа, хотел Плиска, хотел "Астера" - Златни пясъци и др.. Холдингът заедно с дъщерните дружества е един от най-големите работодатели в България, като само Химимпорт АД разполага с 6 600 работни места. "Химимпорт" АД и ТБ "Централна кооперативна Банка" са основните компании определящи оборота на БФБ (Българската Фондова Борса).

Твърденията за опасни връзки с организираната престъпност

През 2005 г. действащият към този момент посланик на САЩ в България Джеймс Пардю изпраща конфиденциална грама, в която описва известните публични лица на организираната престъпност в България. Сред тях той нарежда и групировката ТИМ, като я сравнява с Мултигруп в стремежа й да добие контрол над възможно най-много сфери на дейност. Той определя ТИМ като един от най-големите и най-сериозни икономически концерни в България.

През 2008 г. в книгата си „Новите български демони“ германският разследващ журналист и писател Юрген Рот пише, че „в момента ТИМ е най-мощната криминална структура в България“.

Не е известно българската прокуратура да е разследвала тези или други публично тиражирани обвинения в престъпна дейност.

(по Уйкипедия).

Има още много знайни и незнайни „групировки и престъпни групички”, нароили се през периода до 2007 г., за които данни могат да се намерят главо  в интернет. Тук съм дал може би най-мощните от тях, една  от които, Мултигруп беше държава в държавата.

 

Седмото ВНС – трудното начало на парламентарната демокрация

След избора на д-р Желев (след като първоначалните кандидатури на д-р Петър Дертлиев от страна на СДС и Чавдар Кюранов от БСП не успяват да получат необходимото квалифицирано мнозинство) той напуска ръководството на СДС и за негов наследнк е избран екологът Петър Берон.

Големите спорове в първата половина от работата на ВНС се водят около законите, които трябва да осигурят политическите и икономическите характеристики на прехода. Деполитизирането (департизирането) на държавния апарат се осъществява сравнително лесно. Най-големите дебати предизвиква въпросът за земята. Общо е мнението, че ТКЗС трябва да бъдат заменени от други структури, изградени върху селската собстеност върху земята. Въпросът е кой трябва да получи тази собственост – тези, които обработват земята, или онези, които са я притежавали преди кооперирането. Разликата не е малка, тъй като кооперирането е последвано от процес на урбанизация, след която на село остават малка част от първоначалните собственици, а в много области тяхното място е заето от „турско” население. След много дискусий се  налага виждането на СДС земята да се върне на бившите собственици, но БСП предлага това да стане в идеални парцели, за да не се разпокъсват големите поземлени площи и да се затрудни тяхната обработка. Законът за земята, гласуван от ВНС на 22 февруари 1991 г. е компромисен, но от него започва дългата криза в селското стопанство, защото разпускането на ТКЗС се поверява на ликвидационни съвети, които повече се грижат за ликвидирането (разграбването), отколкото за запазването на значителната собственост на ТКЗС – машинен парк, сгради, стада и прочее. България е неподготвена за предстоящото раздробяване на земята, дори машинният парк на ТКЗС е предвиден за едро земеделие.

Острото политическо противопоставяне поставя премиера А. Луканов пред труден избор. Като икономист той разбира с какво трябва да започне трансформацията в икономиката, по негова поръчка български и американски икономисти изработват програмата за пазарна трансформация на икономиката „Ран-Ът”, но също така той добре знае и високата социална цена на реформите. От действията на Луканов личи, че заради нарастващото обществено недоволство той не се решава да започне тежките икономически реформи. През есента на 1990 г. към политическото противопоставяне се прибавят и трудностите в снабдяването – производителите очакват всеки момент либерализацията на цените, затова задържат стоките, докато магазините се изпразват и отново се появяват огромните опашки за необходимите продукти. През септември страната преживява нещо отдавна забравено – въведени са купони за хранителни стоки. Вътрешните трудности са съпроводени с присъединяването на България към Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. И когато в тази обстановка профсъюзът „Подкрепа” организира протестна антиправителствена стачка, към която се присъединяват и традиционните синдикати, на 29 ноеври 1990 г. А.Луканов подава оставка. Политическата безизходица, в която се оказва неговото правителство, навежда на мисълта, че Луканов не толкова е бил принуден да подаде оставка, колкото е чакал удобен повод за това.

Правителствената криза създава възможност за нова подялба на властта. Студената и гладна есен на 1990 г. принуждава СДС да се съгласи на нов политически компромис и в края на годината междупартийните преговори по подобие на Кръглата маса завършват с решение за създаване на първото коалиционно правителство на прехода. То е озаглавено от безпартийния юрист Димитър Попов, а негови заместници са Димитър  Луджев от СДС, Александър Томов от БСП и Виктор Вълков от БЗНС. Съставът на министрите е пъстър политически, но целият икономически блок е контролиран от СДС „за да не се оставят точно в този момент изполнителната власт на нелиберално мислещи икономисти” (министърът на финансите е Иван Костов). С формирането на това правителство завършва преразпределението на ключовите държавни постове: президентът вече е от СДС, премиерът е безпартиен, само председателят на парламента остава на БСП.

Коалиционното правителство се опира на подписаното на 3 януари 1991 г. споразумение за мирния характер на прехода, което му дава желаното социално спокойствие за провеждане на реформи. На 1 февруари 1991 г. цените на основните стоки са освободени от контрол, като е въведен пазарен механизъм за формирането им. Скокът в цените е толкова голям, че премиерът се обръща към гражданите с призива: „ За Бога, братя, не купувайте, ако ви се вижда скъпо!”. С тази реформа започва непрекъснатото снижаване на (и без това ниската-бел.моя) покупателна способност на българите. С новия закон за БНБ е поставено началото на трансформацията и на банковата система, като БНБ е освободена от контрола на правителството и се превръща в централна емисионна институция. Пак по същото време, на 25 февруари 1991 г., започва и процесът срещу бившия държавен глава Тодор Живков, арестуван още през януари 1990 г. Този процес от самото начало изпълнява по-скоро ролята на отдушник за недоволството, тъй като обвиненията са за минимална злоупотреба с власт и с неголеми суми.

През 1991 година проличава и външнополитическата преориентация на България. Това е годината, в която основните международни институции на Източния блок – ОВД и СИВ, се саморазпускат. И в двата случая България е неподготвена за промяната – в първия загубата на защитния чадър на Варшавският договор не е заменена с никаква нова стратегия за националната сигурност, а във втория, защото огромната си част от икономическите връзки на България са със страните от СИВ (60% от търговския оборот е само със СССР). Сближението със САЩ (на 29 януари 1991 г. САЩ дават на България статут на най-облагодетелствана нация) и страните от Западна Европа (през октомври 1991 г. е подписан договор с ФРГ) започва, но върви с много по-бавни темпове, отколкото се разпадат връзките с традиционните партньори. Особено важни за България са връзките със СССР и точно тук настъпва голямата промяна. Срокът на съюзния договор на България със Съветския съюз изтича през 1992 г. и ако парламентът не приеме специално решение до 4 август 1991 г., той автоматично би трябвало да бъде продължен за още 5 години. Присъствието на военни клаузи в този договор кара президентът Ж.Желев да предложи денонсиране на договора, което е направено на 1 август 1991 г. с гласуване във ВНС. Така България става първата страна от Източна Европа, която със закон се отказва от съюзните си отношения със СССР. Това става малко преди опита за консервативен преврат в Москва от 19 – 21август, който в края на краищата довежда до разпадането на СССР в края на годината и появата на негово място на все още неясната структура Общност на независимите държави (ОНД).

През пролетта на 1991 г. във ВНС идва ред на подготовката на новата конституция, което разгаря поредния голям спор. Част от СДС (точно тази, от която излиза идеята за Велико, а не обикновено Народно събрание) обявява, че ВНС няма право да изработва нова конституция, защото не е достатъчно демократично. Крайните в СДС се обявяват за незабавни нови избори, преди ВНС да е изпълнило основната си задача, защото се надяват, че съотношението на силите този път ще бъде в полза на СДС. Поводът за искането да се разпусне ВНС дава скандалът, избухнал след решението да се отворят тайните досиета на депутатите. Оказва се, че досиета на информатори на тайните служби имат предимно депутати от СДС и ДПС, а не от БСП. Напрежението се засилва и от доклада на парламентарната комисия за проверка на изборните резултати, в който е оспорен изборът на един от най-екстремистки настроените депутати от СДС Стоян Ганев (преподавател в школата на МВР в ИПОНД-МВР в т.нар. кв. Симеоново – бел.моя). Парламентарната криза избухва с внасянето в пленарна зала на проекта за нова конституция На 14 мй 1991 г. 39 депутати от СДС напускат парламента и обявяват протестна гладна стачка срещу намерението на парламентарното мнозинство да изработи и приеме нова конституция. На 7 юни ги последват и колегите им от ДПС. Но повечето от депутатите на СДС, преди всичко от по-възрастното поколение, представители на „историческите партии”, остават в парламента, за да дадат на България нова конституция. При тях този акт има не само политическо значение – това е последната им възможност да участват в градежа на нова България, което не са могли да направят през 40-те години.

От 14 май до 12 юли ВНС работи по конституцията в атмосфера на нарастващ обществен натиск. Той предизвиква разделение на парламентарната група на СДС между останали и напуснали парламента, разделението е между умерените, склонни към общи действия, и крайните, безкомпромисните. Протестиращите депутати са малцинство, но техните призиви са в унисон с настроенията, създадени през лятото на 1990 г., които отричат правото на БСП да участва в изграждането на демокрацията, те получават подкрепа и от страна на президента. В обръщение до ВНС Ж..Желев изразява съмнение в моралното право на непълния парламент да приеме конституция. Вместо да блокира работата на парламента поляризацията ускорява подготовката на конституцията. Тя е подписана на 12 юли 1991 г. от 309 (плюс 4, подписали я по-късно) от общо 400-те депутати (при необходим минимум от 267). Не е спазено едно от исканията на опозицията конституцията да бъде приета от референдум (такъв е механизмът например при приемането на конституцията от 1971 г.), но този акт слага край на поредното голямо противопоставяне в българския преход.

 

Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г.

Още в преамбюла на новата конституция е заявена решжимостта България да стане „демократична, правова и социална държава.” За целта създателите на новото конституционно устройство обявяват своята „вярност към общочовешките ценности, свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост”. Незабравеното близко минало ги кара специално да подчертаят, че „правата на личността, неиното достойнство и сигурност” са върховен принцип. Пак опасения от последните години мотивират и задължението да се пази „националното и държавно единство” на страната.

В първата глава „Основни начала” България е определена като „република с парламентарно управление” и „единна държава с местно самоуправление”, в която се допускат „автономни териториални образувания”. Тези уговорки говорят по-скоро за духа на размирното време, когато се изработва конституцията, за поддържаната все още жива тревога от възможното разчленяване на страната заради последиците от „възродителния процес” – протестът на българите в смесените райони, обявили „Разградска република”, успехът на националистическата Отечествена партия на труда (ОПТ) в Кърджалийско, както и по-отдавнашната опасност от турски сепаратизъм. Те са обяснението и за забранителните текстове в конституцията – алинея 4 на чл. 11: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилственото завземане на държавната власт” или алинея 4 на чл. 13: „Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели”. Но съвсем друг е въпросът със спазването на тези ограничения, което се подчинява не на конституционните текстове, а на логиката на политическата целесъобразност.

Други опасения от миналото – десетилетното господство партията-държава БКП, са основание още в чл. 1 на конституцията да се запише, че: „(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”. В този дух са и текстовете от посветения на политическата  система чл. 11:”(1) Политическият живот в Република България се основава върху принципите политическия плурализъм. (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна”. Политическата част на конституцията показва голямата чувствителност на българското общество в първия етап на прехода към опасността да се повторят политическите ограничения от последните десетилетия.

По отношение на държавния глава новата конституция се съобразява с промените, настъпили през 1990 г. Президентът трябва да „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения”. Четиринайсет правомощия, отредени на президента, са предимно представителни: да насрочва избори (но само след решение на парламента), да отправя обръщения, да сключва международни договори (но само в случаите, определени със закон), да обнародва законите (той разполага с вето, но само отлагателно, сиреч парламентът може да го прегласува), да утвърждава промени и административното деление, да назначава посланици (но само по предложение на правителството), да награждава с ордени и медали, да дава и лишава от българско гражданство, да предоставя убежище, да помилва, да наименува обекти с национално значение и др. подобни. Той е и върховен главнокомандващ, което му дава право да назначава и освобождава висши военни. Президентът разполага с помощта на специален орган – Консултативен съвет за национална сигурност, който обаче има само съвещателни функции. Президентът може без външна намеса да назначава служебно правителство, но във всички останали случаи правомощията му са ограничени от правителството или парламента. Независимо от тези силно стеснени права на президента, той е избиран с пряк народен вот (начинът на избиране противоречи на ограничените му пълномощия и поражда изкушения за президентска република). Вътрешната противоречивост в конституцията в това отношение се дължи на опасенията на мнозинството във ВНС от правата, които може да получи тогавашният президент д-р Желев, но и на евентуална възможност да бъде избран нов президент от т.нар. „левица” или пък известен деец от миналото, завърнал се от чужбина.

Нежеланието на новите политически сили в България да създадат възможност да възникне център на силна власт ги кара да проектират силно парламентарно управление, което винаги предполага присъствието на поне няколко политически сили и тяхната възможност да въздействат или поне да контролират управлението.

На преден план в конституцията са изведени гаранциите за правата на гражданите. Те са поставени на второ място непосредствено след „Основните начала”. Конституционните текстове за гражданските права следват европейската традиция, немалко от тях повтарят и записаното в предишната „социалистическа” констититуция, но разликата е в това, че в новата конституция е направен опит правата на гражданина да бъдат не само декларирани, но и гарантирани и защитени. Нови са положенията за необходимостта от „адвокатска защита от момента на задържането”, за това, че „никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден въз основа на неговото самопризнание”, че „обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда”, че „никой не може да бъде съден, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”, че „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, че „всеки български гражданин има право да се завръща в страната”, че „печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура”, че „всеки има правото да търси и разпространява информация”. В общи линии са повторени въведените в конституцията от 1971 г. социално-икономически права на труд, обществено и здравно осигуряване, както и правото на образование, което до степента висше е обявено за безплатно. Но вече липсва конституционният текст за равенство на жените, както и за специалните държавни грижи за младежта.

Изцяло нова е разпоредбата в конституцията, в която възстановява разделението на властите. Въведена е и нова за България институция, която някои от централноевропейските страни (Унгария и Полша) имат още отпреди 1989 г. – Конституционен съд. Тази нова държавна институция е призвана да следи за стриктното спазване на конституцията от страна на държавните органи. Това означава, че Конституционният съд може да отменя закони и други решения на парламента, актове на президента, да служи като съдник в спорове между трите основни институции: парламент, правителство и президент, между органите на местното самоуправление и централната власт, да оценява конституционносъобразността на международните договори, но и да решава доколко съществуващите партии отговарят на конституционния ред. Както се вижда, това е една върховна контролна институция, която трябва да бъде възможно най-отдалечена и независима от политическите спорове, защото защитава основния държавен интерес. За да могат да изпълняват подобна надзорна функция, конституционните съдии трябва да изпълняват определени изисквания – поне 15-годишен юридически стаж, както и „високи професионални и нравствени качества”. Те разполагат и с голяма самостоятелност – 9 годишен мандат и имунитет.

Голямо внимание в новата конституция е отделено и на съдебната власт. И тук целта е да се създадат условия съдебната власт да бъде независима от политическите страсти. Положението, че „съдената власт е независима” е записано още в първия член 117 от главата „Съдебна власт” (в конституцията от 1971 г. идеята за независимост се отнася само за съдиите). Присъства и забраната да се създават „извънредни съдилища”. За контрол върху съдебната система са създадени Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд и Върховния административен съд. За да бъде не само обявена, но и осъществена независимостта на съдилищата, конституцията дава имунитет на съдиите, прокурорите и следователите.




Гласувай:
0
2



1. tonistanchev - офф
20.12.2016 09:32
Това си е сopy-paste от разни кафяви сайтове. Как не омръзна на хората, не знам.
цитирай
2. chen - Познатите опорни точки
20.12.2016 10:44
Събрани на едно място теории на конспирацията и опорните точки на една добре позната група хора. Не се усещат, че отдаван вече никой не ги взима на сериозно и всеки път стават все повече за смях.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: herodotus
Категория: История
Прочетен: 258997
Постинги: 127
Коментари: 92
Гласове: 42
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031