Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2017 20:43 - Културна политика и развитие на музикалната култура в България 1944 -1948г. - г
Автор: herodotus Категория: История   
Прочетен: 632 Коментари: 0 Гласове:
0



 От друга страна предстои да се сключи българо-съветски договор за дружба, сътрудничество и този факт само по себе си прави неуместна, каквато и да е критика от страна на ЦК на ВКП (б) по отношение на българската култура.

Благодарение на големите успехи в СССР, от неблагоприятното положение излиза П.Владигеров. За това помага и в. „Отечествен фронт”, направил позитивна характеристика на творчеството му: с „четири румънски танци и „Легенда за езерото”, той се явява в зрялост, която осезателно отделя по-раншните му композиции от сегашните. Вярно е, че Владигеров се увлича до степен да украсява прекалено много творбите си, но това разточителство не довежда до слухово разстройство, а само до пресищане, защото е модерното у него не стига до извращения, чужди на художествения реализъм както у Шонберг, Хиндемит, Криженек, Барток”.

Въпреки всичко, обаче разговорите около Постановлението не са избегнати – макар и музикалната ни критика да започва да търси нови примери за подражание, връщайки се към творчеството на Мусоргски и Чайковски – а само отложени с няколко месеца до началото на 1949 година.

Вътрешният климат в страната, бореща се с вътрешни и външни врагове, също остава напрегнат, което се вижда и от документите, свързани с музиката. Въвежда се законопроект за театрите утвърждаващ: целта на театрите, като високо – идейно и реалистично прогресивно и социалистическо изкуство, КНИК като идеен ръководител, назначаващ диригента и драматурга и утвърждаващ художествените съвети и репертоара, закриващ и откриващ театрите, съсредоточаващ властта в зъцете на директора.

Позовавайки се на Постановлението на ВКП (б), музикалният репертоар трябва да обхваща руска и славянска класика, италиански репертоар от времето на веризма, родното творчество и съвременни творби. Главните мотиви при съставянето на репертоара са идейността на сюжета и тематиката и възможностите на нашия разполагаем певчески кадър.

Одобрен е репертоарът на Народната опера, съставен от класически европейски и славянски опери, като от българското творчество е включена операта „Момчил”. Предвижда се свикването на съвещание между българските либретисти и композитори за написването на опери. Изпратен е списък на балетите, които е желателно да се поставят на българска сцена, съставен предимно от руски и съветски творби.

Регламентацията на вътрешния живот на страната оказва и косвено влияние върху театрите. Работата на творческите колективи, често пъти се смущава от репресивните действия, предприемани срещу някои творци.

Да си активен отечественофронтовец е необходимо и в ежедневния живот у нас. Една кадрова справка примерно гласи така:

           „Емилия Ив. Георгиева

                                  Талантлива млада хористка с богати гласови

данни. Работлива и дисциплинирана. Симпатизантка на

РП (к) – 16. ХІ. 48 г.

                                                          Заведущ отдел „Кадри”

                                                                        

И.Байчински”

 

 

От 1948 г. връзките например на Народната опера с Министерския съвет също не могат да се осъществяват директно. Трябва да минават през КНИК, който ще ги осъществява, ако намери това за целесъобразно.

През същата година и оперетата става държавна. Отношението на политическите институции към нея е крайно отрицателно. Тя е определена като вулгарен и циничен театър, принизен до нивото на публиката си.

Директорът Асен Русков е обвинен, че пречи на обновлението на театъра и е сменен със Ст.Македонски. Проведена е чистка чрез която политически неудобните трябва да се отстранят, като бъдат обявени за по-слаби изпълнители. С политически критерии се прави прекатегоризиране на артистите. Те са противопоставени един на друг, което силно влошава атмосферата в оперния театър.

В резултат на всичко в края на 1948 г. под опеката на КНИК са: Музикалната академия София, Дирекция Българска филхармония с държавни симфонични оркестри в София, Варна, Пловдив, Бургас и с държавен струнен квартет, народни опери в София, Варна и Ст.Загора, Народна оперета, Съюз на музикантите – София обхващащ всички музиканти в страната.

Благодарение на целенасочената държавна политика се променя и музикалния фон.

Според В.Кръстев „Съветското музикално творчество и естетическата мисъл служат като образец и ръководсно начало в цялостната дейност на българските композитори, музиковеди и обществени дейци ...Всяка директна статия на ръководните дейци по въпросите на музиката откликва в средите на българските музиканти”. Акцентът пада върху идейно-възпитателната страна на изкуството. Доминира песенното начало и особено масовата песен в трите й разновидности: маршова, лирична и хумористична.

Масовата песен е компилация от селски и градски песни, романс, марш, партизански и съветски мелодии, а за хумористичната градиво е забавната и танцова музика. Непосредствено след 9 септември 1944 г. водеща е маршовата песен. Изразните средства остават старите от към ритъм, метрум, размер. Силно развитие получават кантатите и ораториалните жанрове, както и програмната музика. Масовата песен се чувства във всички жанрове, а върху първите кантати и оратории тя влияе и с формалната си структура. Успехите при тях се дължат и на постигнатото в областта на хоровата песен.

Чертите на масовата песен се проявяват и в Младежка симфония на Ф.Кутев и във Втора симфония на П.Стайнов, докато Първа симфония на П.Стайнов е все още синтез между „Тракия” и новите изисквания. Създаваната музика, според изискванията на управляващите, трябвало да бъде радостна, бойка, настъпателна, да отговаря на народния оптимизъм и надежди, водеща и открита емоционална реакция, вдъхваща любов към героя-носител на идеята. В нея не трябвало да има индивидуалистична философия. Така финалите на произведенията са оптимистични в народностен танцов план и по-рядко в химново-патетичен. Но композиторския почерк се запазва, въпреки необходимостта от съобразяване с наложените изисквания, а традициите, създадени в процеса на формиране на българското музикално творчество, продължават своето развитие.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

 

Развитието на българската музикална култура през периода 1944 – 1948 г. се явява продължение на цялостното й развитие след Освобождението.

За съжаление обаче, върху дейността на музикалното ни изкуство силно влияние оказва напрегнатата политическа обстановка в страната, характерна за това време – политическите борби, всеобхватният съветски контрол, прилаган чрез СКК, налагането единствено на идеите на най-силната партия в О.Ф. – БРП (к) до голяма степен съвпадащи с тези на съюзниците й по коалиция и т.н.

Със създаването на монолитна музикантска професионална организация, практически нейните дружества – често пъти съществуващи и преди това, но сега окрупнени съобразно новите виждания – са доведени до състояние на парализа поради смесения си състав, обхващащ както професионални, така и нотнонеграмотни музиканти, занимаващи се спорадично с музикална дейност. Изискванията на новата власт към тези дружества са практически неприложими, а дейността им е обективно затормозена и от следвоенната мизерия. Всеобхватността на профсъюза на българските музиканти, климатът, който се създава в него, спъва свободната творческа инициатива. Получава се така, че налаганият лозунг „Изкуството за народа” вместо да издига народа до изкуството, което по същество представлява благородна цел, принизява изкуството до вижданията на най-ниско образованите слоеве от народа.

От друга страна обаче, във връзка с голямото значение на културата за осъществяване на външнополитическите контакти на страната, както и за постигане на висшата цел на новото общество – всестранноразвитата личност – държавата прави твърде много за възможностите си в полза на развитието на българската музикална култура. Разширява се сферата на музикалното оразование, намират изява нови таланти, увеличава се популяризираането на музикалното ни изкуство по света и т.н. Но директната държавна намеса във всички области, подтиска доброволните обществени форми и изяви и в резултат направеното винаги е недостатъчно и до голяма степен едностранчиво.

Характерно за музикалното изкуство е, че то е сфера на творчество, сравнително малко поддаващо се на външен натиск по отношение на художественото изображение. През разглеждания период, българските композитори, завоалирайки концепциите си зад общите теоретични фрази, наложени от водещата идеология, се опитват да защитават възгледите си, създавани още далеч преди 9 септември 1944 г. на базата на световната музикална култура както и връзката си с нея. Това, което до голяма степен им помага, е известната идейна близост с тази на новите постановки – действително широкият им демократизъм, целящ създаването на български национален стил, което включва и творчеството на народностна основа, съвпадащо донякъде с лозунга: „изкуство за народа”, а също и толерантното отношение на властта към тях поради приноса на музиката за външната политика. Полезно е майсторството, натрупано и в областта на песенните форми. Така българските композитори, въпреки оказвания върху тях натиск за отказ от индивидуалното в полза на общественото, запазват индивидуалния си творчески почерк и майсторство и изкуството им не се обезличава дори при твърдото налагане и на съветските еталони като валидни за страната ни.

На базата на всичко казано до тук смятам, че не бива да се отрича с лека ръка създаденото в този период – колкото и шаблонно да ни изглежда на пръв поглед то – в областта на музикалното изкуство. Напротив, знаейки изискванията на властта и степентта на прилагането им, ние и чрез музикалните произведения можем да достигнем до пулса на това отминало  вече време, както и до творческата душевност и виждания на нашите големи композитори, живяли тогава.

 

(По едноименната дипломна работа на Юрий Филипов Михайлов, защитена пред СУ, катедра История на България, с научен ръководител ст.н.с. Весела Чичовска и пред комисия, начело с бъдещия академик Илчо Димитров в края на месец октомври 1990 г.)

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: herodotus
Категория: История
Прочетен: 390073
Постинги: 127
Коментари: 92
Гласове: 42
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031