Не, не става дума за рецензия на онзи толкова популярен наш филм. Ако заглавието на статията има нещо общо с филма, то е по-скоро по посока на безпътицата показана в него. Безпътица, както пред младото поколение, така и пред цялото ни общество. Поне в даденият момент.

Сматям, че въпреки омагьосаният кръг който описах в „Още нещо за тоталитаризма”, изход все още има. Дори се опитах да го засегна. Не съм професионалист – икономист, но любимата ми тема в историческите иследвания са социалноикономическите отношения, така че, надявам се професионалистите в областта на икономиката ще бъдат снизходителни към опита на един полуаматьор, смятащ да живее още дълго време в това общество, да потърси също този изход чрез конкретни предложения.

България сега е индустриална, но въоръжена главно с морално остаряла техника страна. Техника, морално остаряла още при закупуването й. В името на индустриализацията се вземаха кредити и бе разрушено селското стопанство – за което си има и идеологически причини. Над всичко това стои огромен бюрократичен апарат, а замиращото селско стопантство се компесира донякъде чрез самозадоволяване, базирано на стари – и отмиращи със следващото поколение – навици на бившите земеделско население, тъпчещо се в градовете поради индустриализацията и поради по-лекият в началото си градски начин на живот. Феодалният характер на системата изисква „всестранно развити”, т.е. самозадоволяващи се във всичко личности и пречи на специализацията, така необходима на всяка съвременна държава. А нашата „съвременна” държава отстрани изглежда като миниколос с огромна бюрократична глава, но стъпила върху глинени крака.

Мисля, че първата стъпка по преструктурирането на „колоса” вече е направена с решението за съкращаване на част от апарата и преподготовката му. И все пак опасността от разпращане на апарата на други административни длъжности, а на неговите места от назначаването на нови апаратчици – както това неотдавна се получи при създаването на областите (през 1987 г. – бел.моя) – е реална.Затова предлагам:

1. този процес да продължи, като част от освободените средства се предоставят на оставащата част от апарата. Тя от своя страна да бъде задължена – в йерархичната структура това е възможно –или заинтересована да ги влага в създаването на акционерни дружества (АД) или в банки с достатъчно висок лихвен процент, привличащ нови вложители и достатъчно нисък за да привлича и предприемачи. Така:

            - ще се гарантира мястото на тази част от населението в условията на пазарното стопанство, вече с икономически, а не със силови методи;

            - ще се спре временно ръста на инфлацията, предизвикан от икономиката на дефицита и инфлационният процес ще се пренасочи към пазарните отношения;

            - ще се компенсира липсата на първоначално натрупване на капитала, породена от тоталитарният модел;

Опразнените административни звена могат да бъдат:

-         ликвидирани, ако са ненужни;

-         компесирани с компютри и друга техника, ако са нужни.

2. реално съкращаване на полицейския апарат, като част от освободените средства отиват за фондове, компенсиращи заплатите на оставащите, съобразно индекса на инфлацията. Терминът „пилиция” съдържа в себе си освен всичко друго, но и професионализма. О „милиция” означава доброволен отряд. Наложил се е по идеологически съображения и символизира доброволните сили за сигурност на едно свободно общество. За обществото вече говорих. А и едва ли сега някой от нашите „милиционери” би желал да го вземат за отрядник, т.е. за аматьор. Трябва съкратената вече „милиция”:

            - да се преименува в „полиция” – професионални сили за сигурност”

            - в нея да се образува отдел за „експолиция”;

            - да има само правозащитни, но не и идеологически функции;

Сегашните „доброволни отряди”:

-         да се преименуват в „народна милиция” ;

-         да е въоръжена;

-         да е по предприятия;

-         да е със същите функций като полицията – запазване собствеността, живота и др., а не с морални, политически и т.н. – като разликата между двете е в степените на доброволност и професионализъм.

Надявам се, чрез това да се повишава и гражданското съзнание по отношение на общественият ред. Милицията може да бъде разпределена да патрулира по териториален принцип от хората на едно предприятие на район като правонарушенията се компенсират финансово от самото предприятие. Също така, освободените от МВР хора – които в огромната си част са с граждански специалности – ще се влеят в трудовите колективи и ще спечелят от това, ако са в рентабилни предприятия, а от там могат да бъдат и инструктури на ДОТ. Милицията може да има олщонационален координационен комитет, демократично излъчван, независим и заменящ напълно ОСО. Хора, с теоретични или криминални наклонности да не могат да участват в нея, а в районите с национални противоречия не считам, че такава е целесъобразно да се създава поради опасност от конфликти. Идеята ми за милиция се поражда от факта, че:

-         при демократизацията се увеличава, наред с отпадането на страховия фактор и престъпността. В СССР това вече е общодържавен проблем;

-         дори при съкращаване на армията, милицията може да я допълва по отношение на националната сигурност. Необходимо е предвиден граничното ни положение между Европа и панислямският свят;

-         гарантира дори с оръжие, демократичността ня системата.

До недемократични прояви на държавата едва ли ще се стига, при все, че регулиращата й роля може да се осъществява главно чрез финансовата й политика. А тя:

3. лесно ще се определя чрез създаването на две-три (и не повече) държавни или контролирани от държавата мощни банки, чиито капитал да не е по-малко от 51% от всички капитали, присъстващи в страната. Също така трябва да се разреши – ако вече не е направено – създаването на частни, кооперативни и др. др. банки и АД, с български, смесен и дори само с чужд капитал.

И ето, ме опираме до гениалният проблем напоследък – за формите на собствеността. В трудовете на класиците одържавяването е ход напред, но отново заради преразпределението. Изхождайки, може би от тази теза Н. Чаушеску е прав като обвинява другите компартии в ненаучност, ретроградност и т.н. Разликата обаче между хипотезите, т.е. теориите и практиката е, че едното се проверява в другото и му служи рано или късно. Еднообразието, за разлика от многообразието, не е характерно за природата, чиито продукт е и човека. След като поставяме икономиката в служба на човека, а не обратното, ще трябва да я съобразим и с природните му дадености. Трябва – както вече става

4. да се признае за равноправно съществуването на държавен, частен и кооперативен сектор, но с цел пазарна, а не - както стана с ТКЗС инвестиционна, т.е. даваща средства – насоченост.

Крайно време е да се откажем и от отношението си към „капитализма” – а оттам и към пазарната икономика и собствеността – създавано през периода на първоначалното натрупване на капитала:

-         за Англия – средата на миналия век;

-         за Русия – в началото на този век;

и много удобно за всеки пазарен апарат за да се държи на власт. В страна като България, в която пазарното стопанство никога не е било добре развито, а промиването на мозъците продължава вече десетилетия, то също е негативно. Въпреки, че сега отново се изправяме пред необходимостта от първоначално натрупване – с цел инвестиране – мисля, че като познаваме от опита на другите страни недъзите му и при вече съществуващи, но лошо създадени и развити структури, то може да протече в съвсем хуманни форми.

В психологията има една закономерност – колкото по-лесно съществува един човек, толкова повече той се еманципира спрямо обществото. Същият процес – и това е напълно естествено, след като е дело на хора – се забелязва и по отношение на собствеността. Това може да обуслови и новото ни отношение към нея и по-специално към държавния сектор. Смятан за основен и водещ в тоталитарните режими, в естествено развиващите се държави неговата роля е само да „лекува” болните предприятия, като им оказва обществена помощ. Затова предлагам:

5. в държавна собственост да останат само предприятията, нуждаещи се от дотации, а останалите да преминат в кооперативна или частна собственост на заинтересовани от труда си производители.

Тези две форми да са напълно независими и свързани изцяло с пазара, като разликата им се състои в това, кой държи контролния пакет от инвестициите – дали колектива като цяло или само една отделна личност, т.е. кой – чий труд – е създал и раздвижил предприятието.

Отношението към тях може да се диференцира на категорий:

            А) –предприятия които са в състояние да съществуват самостоятелно;

            Б) – рентабилни, необходими, но нуждаещи се от някаква степен на поддръжка;

            В) – нерентабилни, но необходими за държавата предприятия, т.е. с почти пълна държавна издръжка;

            Г) – необходими, но разорили се предприятия;

            Д) – излишни и без всякаква възможност за съществуване предприятия, които следва да бъдат закрити;

С цел – бързо техническо и технологично обновление на предприятията и завоюването на валутни пазари, така необходими на една свободна икономика, пътят на повечето от тях трябва да мине през предоставянето им на чужди фирми, но при задължително запазване на контролния пакет от акциите – до 51% в българската страна или чрез срочни 10-15 и повече годишни – договори, което гарантира българските интереси, но като се внимава да не се дезинтересират и чуждите фирми. Предприятията към които никой не прояви интерес, следва след известен къс срок да бъдат закрити, а персоналът им – пренасочен. Заводите на тежката индустрия – най-много тежащи на държавния бюджет и в които специализацията става най-дълго, вероятно ще трябва да останат и най-дълго като част от чужди фирми.

Така на дневен ред се появява:

6.) данъчната политика, която е нужно да е изключително внимателна. За присъствието си у нас, чуждите фирми са длъжни да заплащат определени с договора данъци, които да гарантират непроизводствената сфера на страната. Това е особено необходимо в условията на криза. Постепенно, след изтичане на договорните задължения, ако някое наше предприятие предпочете да се еманципира от западната си „шапка”, то не трябва да бъде облагано с данъци поне 5 години за да се съвземе. Това е задължително за новосъздаващите се чисто или предимно български предприятия. Данъка може да се налага според първоначалния капитал. От друга страна много е важен именно моментът на еманципиране и създаване на собствена конкурентоспособна фирма. Той концентрира вниманието на всички към нея и изкарва на преден план:

7.) системата на организация на предприятието. Предвид осигуреността от пазар предоставена от присъединяването към западните фирми даваща възможност и за пълна финансова самоиздръжка, колективът може да бъде на заплащане на процент от печалбата, като процентите се определят на общо събрание, а как – на цялото предприятие или по цехове – е вече технологическа подробност. Могат да се определят процентите за различни фондове – за пенсии, за подобряване на техниката, за жилища и т.н. Ръководството може да се избира на мандатен принцип, с кандидатури от инженерният и т.н. ръководен състав и с предварителни избирателни предложения. Веднъж избран ръководителят да има големи правомощия, но да управлява с производствен съвет. Така се постига и съчетаване между демократичност, единоначалие и пряка заинтересованост от печалбата.

Другите три форми – б), в) и г) са валидни за наши фирми, разчитащи при криза на държавно подпомагане. Така:

-         при б) структурата да се запазва същата, но непосилните за предприятието, а необходими фондове да се дотират от държавата;

-         при в) да се гарантира определен минимум на заплащане, а съобразно печалбите – подобно на досегашните премиални – да се разпределят демократично като допълнително възнаграждение.

Всички остнали фондове – за модернизация, пенсий и др. – да се поемат от държавата, като при б) и в) те веднъж дадени да остават в пълен самоконтрол на предприятията. При разоряване вследствие неправилна икономическа политика категориите а), б) и в) да преминават в

-         държавен сектор, т.е. г) категория: с ниски заплати, даващи само определен жизнен минимум и пряко подчинение на държавата. Излизането му от кризата може да става, чрез обявяване на конкурс за ръководен състав с представяне на проекти и назначаване на спечелилите.

Държавата може да контролира цялата икономика съобразно обществените интереси, които отразява, дори само с факта, че контролира финансовата политика на страната.

Естествено, много важен е въпросът и за реалното преминаване на предприятията в ръцете на колективите. Това може да става на общо събрание и да зависи от предпочитанието между западен партньор или самостоятелна конкурентспособни реализация. Ще има предприятия – предимно в туризма, леката промишленост, услугите – които ще се стремят отначало към самостоятелност, за да избегнат данъците през първите 5 години, а после да се присъединят към съответен западен партньор. Това може обаче да се коригира с повишаване на данъците при подобен контракт. Особено валидно е за новосъздадените впоследствие предприятия. Целта е те да разчитат предимно на помощта  на олекналият държавен организъм или на местните банки. Сега обаче опираме до

8.) българските асоциации. Те могат да бъдат създадени като предлагани „отгоре” 2-3 алтернативни „шапки” на самоиздръжка и свободно присъединяване „отдолу” чрез срочен договор на свободни предприятия. Така може да се процедира и в онази щекотлива сфера, каквато сега представлява:

9.) селското стопанство. Монополът на „Булгарплод” служащ на практика за ограбването му, за да дава средства за индустриализация на апарата, спомаган и от АПК, може да се замени също с алтернативни „шапки” свързани с изкупуването на селскостопанска продукция и пласмента или преработването й. За задължително спазване на договорите и за изчистване от изкуствени досегашни пречки. Проблемът, обаче е в това, че са малко младите – дори при големи стимули – които, свикнали с градския начин на живот, биха се отправили към непривични за тях производствени области. Младите вече у нас, в по-голямата си част никога не са били здраво свързани със земята, за да искат „да се върнат” при нея. Мисля, че като временна мярка може да се привлече като доброволно предварително се пенсионира поколението, което – родено и възпитавано в детските си години на село, т.е. сегашните 50 – 60 годишни хора, преситено на градския начин на живот и търсещо спокойствие, би създало свои модерни кооперативни или частни ферми с пазарна насоченост, подпомогнато с необходимата за това техника и дотирано докато се стабилизира. Така може да се даде отдушник и на жилищната криза в градовете. А по-нататък, в следствие на развитието на системата и градските навици на това население, когато се заличат разликите град – село, решение може да се търси в:

            - по идеята на Артър Кларк, - която аз лично предпочитам – за създаването на органична тъкан, т.е. всички видове храни чрез разлагане и трансформиране на неорганична – сулфати и др.

            - чрез привличане на нови млади семейства;

            - чрез ограничен внос на земеделско население от други страни посредством икономическите му интереси.

Предпочитанието ми към първия метод се базира върху констатацията, че:

-         обикновеното селско стопанство изисква все повече вода, а тя става все по-голям проблем;

-         ориентацията на все по-голяма част от населението към градския начин – а не само форма – на живот, т.е. към „градски” професий.

Друга важна общонародна сфера са:

10.) профсъюзите. Предвид нуждата от реорганизацията им сега могат да се създадат 2 – 3 независими една от друга и вече от държавата временни комисии, които след социологическо проучване на общественото мнение да представят пред самоорганизиращите се отдолу работници свои проекти за координиране на по-нататъшната им дейност, а колективите да се самоопределят накъде да се насочат. В новите профсъюзни организации да навлезе мандатния принцип, а преминаването на колективите от една централа в друга да може да става свободно  след изтичането на определен период. Според свикването на конгрес да може да се определят  и по-нататъшните дейности и ръководство. Добре ще е да се запази системата от колективни трудови договори, но вече изпълнена с реалното си защитаващо, а не заробващо съдържание.Трябва да има и профсъюзен представител в Управителния съвет на фирмата и предприятието, а работниците да имат легално право на стачка за защита на интересите си. За успокоение на опасяващите се, че това би довело до нежелание за работа ще кажа, че процентната система на заплащане гарантира по-нататъшен интензивен трудов ритъм и наваксване на пропуснатото, но при изпълнение на работническите искания. Възможна е появята и на други централи като ОФТ „Подкрепа”. Това:

            - ще говори за възможностите за самоорганизация;

            - ще свидетелства за дискредитирането на централните органи;

            - не трябва да създава конфликти, а точно обратното;

За по-ефикасна защита интересите на трудещите се, профсъюзните ни централи могат да се свържат за съвместни действия с мощни западни профсъюзи, особено от страните, чийто фирми определят облика на нашата икономика. Така ще бъде направена крачка към общият европейски дом и то недалеч от лозунга за обединение на пролетариата.

Докато в икономиката ни чуждото присъствие е преобладаващо, със срочни договори е възможно достигане до свободна конкуренция на вътрешният ни пазар и чрез само продаващи у нас фирми. Но при обособяване на български облик на икономиката ни и с цел да се осигури конкуренция и от други – неучастващи в българското производство фирми – на вътрешния ни пазар, може постепенно, чрез такава договорна система държейки сметка за състоянието на цялата ни икономика да се заинтересоват и допускат все по-мощни фирми, който обаче вече да не са в състояние да задушат икономиката на страната, а напротив – да я стимулират.

За да се ликвидира сегашният пазарен дефицит може да се процедира както с ASKO – да се изискват с договори от западните фирми достатъчни количества продукция и за вътрешния пазар, като все още се запазят и корекомите вместо резервен – но не и основен вариант – а по-нататък да се повишава заинтересоваността на присъствието им именно на този пазар, чрез повишаване и покупателната способност на нашият народ.

Все по-българският облик на икономиката ни, но конкурираща се и у нас с чужди фирми ще има и още един положителен ефект – преодоляване на закостенелият нихилизъм у българина спрямо собствените му стоки и предпочитанието му именно към тях.

Сега България има някои недостатъци, които могат да се превърнат и в нейни предимства. А именно: изключително евтина работна ръка, получаваща заплати по реален курс от $ 10 – 100 месечно; икономически нестандартно мислещо население – не тясно специализирано както в европейските държави, но не и схематично  мислещо като в Източна Азия, а и трудолюбиво според интереса си и добре самоорганизиращо се, за разлика от Средна Азия и Близкия изток; покорно, но конструктивно, а не деструктивно настроено, с голяма склонност към диалог, ако има кой да му създаде условията за такъв. Или с две думи: евтина работна ръка, способна да дава много нови идеи и да работи достатъчно прецизно – стига да знае как – намираща се до сърцето на Европа, европейски настроена и азиатски възпитана, която, ако се организира и си пази интереса може да постигне много за сравнително кратко време.

Това „много” е възможно да се ускори и чрез:

11.) конкурентоспособност и на самото население като такова. С индустриалният преврат, човекът се откъсна от природната си среда и до известна степен игнорира своите естесвени заложби. Проуччването им и организирането на работния ритъм и продължителността на работния ден според ежеседмичното, ежедневното и дори ежечасно състояние на всеки отделен човек ще повиши конкурентоспособността на предприятията у нас. От друга страна могат да се дадат препоръки към ежедневния живот на всеки отделен член на обществото, които той дори без степен на задължителност, ще трябва да спазва за да е конкурентоспособен в трудовия си процес. Но за да се постигне това, ще е нужно повишаване ролята на:

12.) медицината, която изследвайки хората все по-прецизно, ще може да открива все нови и нови човешки възможности. Голяма информация за тях се съдържа в религиозните учения, от които може да се вземе най-рационалното и да я доразвие не само технически. Човекът е най-съвършената, но най-лошо поддържана машина. Затова използвай и само 8% от своите възможности. Но за всичко имаме нужда от клиники, а те – от спонсори. Клиниките предлагам да се разделят на:

            - държавни – с централизирано финансиране и безплатни;

            - общински – с местно, от данъците, финансиране, а може и с помощи и дотации, също безплатни;

            - църковни, т.е. благотворителни;

            - по предприятия и безплатни;

            - кооперативни със заплащане;

            - частни със заплащане;

Всичко трябва да зависи от персонала в тях, т.е. формата им на съществуване, а при проблеми да се подпомагат както предприятията. Също трябва да се повиши ролята и на:

13.)научните институти. И те могат да бъдат организирани като предприятията по типове б), в) и г), а защо не и а.), като в тях се предвиди и достатъчно  голям фонд и за чиито научни изследвания.

Но сега пък на преден план изпъква проблемът с кадрите, които от своя страна зависи от:

14.) организацията на училищата и ВУЗ.  Разделянето на децата в училищата на класове по възрастов признак е само опит да се доближим до техните биологични сходства и по този начин да проведем курсът на обучение. Но развитието на децата не протича еднакво бързо. Наред с медицината при развитието на педагогиката, психологията и др. е възможно още след раждането да се прогнозира бъдещото развитие на децата и да се насочва – спрепоръчителен характер – в най-добрата за организма насока. Такаможе да се стигне и до препоръки за бъдещите му професии, т.е. за областите в които той ще се развие най-добре и ще бъде най-полезен. Общото образование трябва да бъде направено по-интересно и да свършва до определен етап, формиращ общата култура, а след това да започва професионалната – преминаваща като червена нишка и през общата – която да бъде интердисциплинарна от една водеща и сходните до нея науки. При постъпване във ВУЗ приемът трябва да бъде напълно свободен, още повече като се има предвид и предварителното насочване. Системата на контрол на знанията по-нататък, може да бъде не еднократна, както е сега, а многократна и по-прецизна на даден изпит. Така ще остават само най-способните. ВУЗ трябва да са напълно автономни, като веднъж отпуснатите от Народното събрание или други спонсори средства за тях, остават напълно на тяхно разположение и демократичен самоконтрол. Деканите трябва сами да контролират студентите си, а ректората да служи за координация на деканатите и за техен общ  изразител. Учебните програми могат да се съставят от деканатите с определен задължителен минимум от 6 – 10 изпита и свободно избираеми спецкурсове степенувани с точкова система, заместваща сегашните оценки. Преди постъпването си във ВУЗ студентите могат да бъдат задължавани да изтеглят заем, покриващ разноските за цялостното им следване, а при работа в столове, общежития и др. голяма част от заема може да бъде опрощаван. Така:

            - студентите няма да тежат на семействата си и ще бъдат по-самостоятелни;

- ще се стремят да се усъвършенстват за да постъпват в по-реномирани     

предприятия и институти и по-лесно да изплащат заема си;

-         ще се подобри сферата на студентското обслужване, а едновременно с това ще отпаднат щатни длъжности.

-         ще отпадне  задължителността на срока на обучение.

С цел повишаване на самостоятелността на младежта смятам за резонно:

            - подобряване възможностите и за самостоятелно съществуване след 18 г. възраст и отделянето й от семейството. Това може да се извършва и от предприятието в което младежът работи;

            - ограничаване по юридически път на правото й за наследство. Така още в семейна среда младежта ще бъде възпитавана в самостоятелност за да може да разчите предимно на живот върху свои сили. Но това може и да не се извършва юридически, ако предното условие е налице. Може да става и доброволно – младите след пубертета и без това предпочитат да са самостоятелни.

Според мен социална справедливост означава осигуряване правото на всеки да започне работа с определен няколкогодшен минимален срок. С това той:

-         има време да докаже себе си;

-         ще бъде от полза за предприятието.

С държавен и главно финансов контрол това може да се постигне. Предприятията от своя страна ще са заинтересовани да го приемат – нов човек означава и нови идеи и нова квалификация. Насочването още от дете може да осигури почти най-точната реализация на личността в най-подходящата за нея област. Вероятността от случайно съвпадение тук ще бъде сведена до минимум. От друга страна по-нататъшната реализация наличността трябва да зависи само от нея, с възможност дори да бъде – при несправяне – безработен или преквалифициран в сходна, но необходима специалност.

Проблемът с постоянното увеличаване безработицата, вследствие повишаването на автоматизацията може да се разреши, чрез бригадна организация на пряко заинтересовани от печалбата бригади – чрез съответен щемпел на продукцията им или по друг начин – и постепенно увеличаване на броят на почивните дни на работещите. По този начин:

-         поради процентното заплащане всеки е заинтересован в работно време много да работи;

-         в почивни дни – да потребява, да харчи и да се заинтересова отново да работи;

-         ще има време и за обучение и патрулиране на милицията;

-         ще може да се самоусъвършенства, спортува, твори.

Друг изход е откриването на нови предприятия в сферата на услугите.

В една страна трябва да има както свобода така и ред и никога едното не трябва да бъде за сметка на другото. Необходимо е приемането на:

15.) закони:

            - против монополите както това е в САЩ доколкото знам. Така например варненският „Лазур” сега е окупирал цялата търговия на града, която отначало стимулираше – в сравнение с дофирмената дотогава организация – но вече се стига до положение, пречещо и на търговията, а оттам и на туризма. Достатъчно е в някоя държавна фирма да се появи по-делови шеф и да съчетае държавните възможности с лични амбиции в една неправова държава и картината става недотам красива;

            - против рецидивизма. Казах вече, че с увеличаване на демокрацията се увеличава и престъпността (предвиждането беше при натрупване от 3 години „обвинителен стаж” всяка следваща присъда автоматично да бъде смъртна – бел.моя). Достатъчната строгост на такъв закон, би запазила страховият фактор, поне за необходимият кръг от хора, склонни към криминални престъпления. Законът не трябва да има политически характер, но е добре да обхване и служителите на пряко държавно подчинение.

            - привеждане на Наказателния кодекс  - приличащ сега на ЗЗД – към демократични, а не към тотаритарни функции.

            - екологичен закон – за всички предприятия.

Всичко това е невъзможно обаче без:

16.) реформа в политическата система. Сега управляващата БКП включва в себе си от 1948 г. – и БРСДП. Структурата на БКП обаче подхожда повече на военна организация, създадена да играе ролята и да подготвя Световната революция, отколкото на парламентарна партия. Парламентът, приличащ на говорилня според Ленин, трябваше да се използва като трибуна за разобличаване на буржоазията и за подготовка на тази революция. Така наречените деформации са по-скоро закономерности, а деформация – за структурата й – е социалният неин курс. Не мисля, че изключването от БКП е най-добрият начин за разрешаване на противоречията в нея. Партийте се създават от групи от хора със сходни възгледи и близък, но не и еднакъв – което е невъзможно – начин на мислене. Сега в БКП единомислие – един абсурден термин, защото колкото са хората, толкова са и мненията – няма и това е факт, който няма смисъл да се крие. В БКП – за разлика от ЧКП по времето на Якеш –се смениха поколенията. По-младите са и по-малко обременени с догми, но нямат коренно различни идеи както за по-близкото, така и за по-далечното бъдеще. Имат само добри политици, които бързо реагират по подсказаните им от опозицията проблеми, т.е. повече приличат на добър плувец, отдалечен от всякакъв бряг и стремящ се да се задържи по-дълго време на помърхността, отколкото на опитни моряци, водещи кораб. Налице са – поради този факт – прибързаност и необмисленост в решенията им. Компрометирани са и от непопулярната вече фирма и липсата на неопетнени кадри. Проблемите обаче на една партия не са само нейна вътрешна работа когато от нея зависи съдбата на цялата страна. Тя има политици, но не знае накъде. Лидерите й – същите тези политици – не могат да избягат от интересите си, но са шах от международното положение и вътрешноикономическото ни състояние.

Смятам, че изходът не е толкова труден, но изисква напрежение в личностите и промяна в мисленето. Може да се намери в свиканият наскоро партиен конгрес. Там ще има както консервативни хора от номенклатурата, така и възрастни и все още вярващи комунисти, отчитащи Живков като грешка, а не като закономерност, но така й честни нови хора избрани от първичните партийни организации. Сегашният момент е повече въпрос на личности отколкото на партийни програми, но и второто не трябва да се подценява. БКП има личности – А. Луканов, А.Лилов, П.Младенов и др. В сеташният момент предпочитанията в компартиите в Източна Европа е към социалдемокрацията. В България идеята за социализъм беше силна, опорочи се поради провала на съветският модел, но като пример започва да надделява шведският модел. Затова предлагам, на бъдещият конгрес тези личности да излязат с призив (като намерят сили за това) за възстановяване на БРСДП. Да бъдат предложени двата вида принципи, методи и пътища за постигане на социализма – комунистическият и социалдемократическият – след задълбочено изследване. Така печелят:

-         нова, чиста фирма, спекулираща с най-добрите примери в световната практика;

-         името на реформатори и силна партия, която да ги подкрепи при опити за търсене на съдебна отговорност или нещо подобно от тях в по-далечно бъдеще; на Балканите това никак не е изключенио, а опозицията един ден ще спечели изборите;

-         скъсва се рязко с миналото и с компрометираните му символи и личности;

-         ще се изпревари и без това готвещият се опит за социалдемократическа фракция;

-         ще се спре по-непопулярният призив за „единство”.

БРСДП не отрича парламента, а търси начин за участие в него. А компартийте бяха предвидени за насилственото му сваляне и създаването на нов с пряка демокрация и смесването на властите. Бяха предвидени, като тоталитарни партии, извеждащи – и затова обхващащи цялостно като най-съзнателни – обществото на по-висок етап. Този вид големи скокове се провали, а отчитането на грешки си превърна в система на оправдаването им.

С удоволствие забелязвам, че и в БЗНС стремежът за самостоятелност се увеличава и тя е на път да се превърне в достоен демократичен конкурент за ръководството на политическия живот. На практика тя е единствената реална алтернатива, организирана политическа сила с изградена и завършена структура и опитни политици. Но е необходимо връщането й към идеите на Н.Петков, за да се превърне БЗНС в естествен притегателен център.

СДС е все още в процес на консолидация. Състои се от честни, но неопитни в политическо отношенние хора, съвършено отдалечени от реалността. Засега това са повече политикани отколкото могат да се нарекат политици. Но и той трябва да участва в управлението на страната, ако искаме  да имаме така широко прокламираното национално единство.

В страната ще има демокрация независимо от личните желания на отделни хора или група от хора. И тази демокрация ще бъде с парламентарен, а не с представителен характер. В противен случай сме осъдени на икономическо самоубийство.

Предвид всичко това и за да се избегнат евентуални размирици, дискредитиращи сегашният курс, а и за да се увеличи международният и вътрешният кредит на доверие предлагам:

-         назначаване на правителство, начело с А.Луканов или безпартиен кандидат, което да е на паритетни начала с членове на БКП, БЗНС и СДС, задачата му е подготовка на конституцията, избирателен закон и провеждането на избори. Преди изборите да се разпределят местата в новото правителство на паритетен принцип, а борбата да е за местата в НС. БКП с монопола си беше виновна за неподготвнеостта на населението да се самоуправлява и сега тя трябва да изкупи грешката си като подготви дори кадрите на бъдещата опозиция чрез съвместно управление;

-         изгражване на партиините бюра на териториален, а не на производствен принцип, с цел да не се саботира производството по политически причини, а и да се деполитизират армията и полицията, които да служат на обществото като цяло, а не на управяващата в момента партия;

-         ГлавПУНА да се занимава само и единствено с патриотичното възпитание;

-         Въпреки икономическата си обвързаност със Запада, която ще повиши с нови технологии и отбранителната ни способност България трябва да остане във Варшавския пакт поради най-пълното съвпадение на българо-съветските геополитически интереси.

В заключение искам да добавя опасенията си от „синдрома на твърдата ръка”. България има слаби полузабравени и по балкански формирани – а в СССР никакви – традиции в областта на демокрацията. Поради това, често пъти демократичният способ на решаване на проблемите ни изглежда като уморителна и лишена от оперативност говорилня. Вярно е, че така решенията се вземат значително по-бавно. Но, както се казва – „бързата работа-срам за майстора”. Решените по демократичен път въпроси, изчерпват проблемите много по-цялостно и единственото от което ни лишават е възможността да отчитаме стари грешки и да набелязваме нови. А наличието на коалиционно правителство до възможност за действия с по-широки правомощия, от които се нуждае всяка страна намираща се в състояние на криза.

(април 1990 г.)

Спомени от него време

По-нататък е предвидено материалът да продължи с „Критични бележки по националният въпрос”, но не би. Свършва дотук. Точно тогава случайно за мен бях включен в групата по политически маркетинг на БНДП и всичко остана в суров вид.

За него се сетих едва когато преди дни Илиана Йотова вече в качеството си на вицепрезидент се сети, като случайно и ни лук яла, ни лук мирисала и (5 юли 2017 г., БНТ, интервю с Илиана Йотова) че имам материал и по този въпрос. Като изключително държа на Закона срещу рецидивизма като идея, а не защото сега се сещам благодарение на нея. Защото престъпността вече е голяма у нас и бабите по селата днес изнемогват и благодарение на политиката на върхушката на БСП прикрита зад ДС, а не защото така им се иска. Навремето тази страна на въпроса ми убягна, а се оказа изключително важна. Нека не се държим като, че ли всичко започва днес и от нас защото „крушката си има опашка” и все още помним кой и кого. Публикувам го и за да се сещаме „кой и кого” и че още тогава имахме решение пренебрегващо докараната от Живков бедност, пък колкото и утопично да ни изглежда то сега. А и да не забравяме, че тогава имаше и БНРП, свикала паралелно народно събрание на Оборище въпреки усилията на главния си редактор Наташа Войкина бореща се срещу агентите на ДС и КДС от страниците на партииният вестник „Български глас” (и това съм виждал в качеството си на „неофашист” по тогавашната СДС квалификация).