БЪЛГАРИЯ КАКВАТО БЕШЕ

 

Всекидневен живот

 

След Освобождението българската история тръгва ведро, но националните погроми след войните са си погроми във всяко отношение. Но има и приемственост: и от вековете; и от Възраждането; и от следосвобожденския период. Затова страната печели толкова битки, но загубва мира. И добива навик за първото, но второто не й става навик. Макар й в последното засега не съм толкова сигурен. Защото като си силен и си в центъра, околните те удрят безогледно.

Имотното разслоение при българите не е толкова ярко изразено, както в другите балкански общества. У нас след войните селското население продължава да расте до над 80%, докато особено в Гърция и Румъния  това  не е точно така.

СЕЛЯЧЕСТВОТО

Битът и психологията на селяните зависят от различни фактори. Баканска поговорка например казва, че "планината ражда мъже, а полето - тикви"; същевременно от векове българите са в досег с морето, но изпитват боязън от него и едва модернизацията (с малки изключения - бел.моя) си казва думата. Мнозинството от българските селяни са дребни собственици, имоти над 100 дка са рядкост, земеделският труд е изнурителен с участието на цялото семейство, техниката прониква постъпателно, макар и бавно и почти невидимо, за закупуването й важна е ролята на кооперативното движение, често закриляно от  държавата, като данъчното бреме се носи основно от селячеството, като данъчни облекчения се ползват от фабриканти и търговци.

ПРИРОДАТА

Капризите на природата са от съществено значение за резултатите от селския труд. Изпълняват се древни обреди (както и сред други народи), заклинания за омилостивяване на природните сили и пр. Само интелектуалци и творци у нас обаче, като Вазов и Алеко Константинов неуморно обикалят и търсят из страната природни кътчета. Дори около Алеко възниква организирано туристическо движение.

ХРАНАТА

Скромна до мизерност е храната, т.е. тя е копие на селския живот. Много употребяема е царевицата , битото сирене, а също и всякакви полезни растения. Месо се яде най-вече по празниците като Коледа и Гергьовден. Почти навсякъде е познато домашното приготвяне на суджуци и луканки, а повсемесетно се приготвят и туршии. Войниците се изпращат с курбан, а има и храни, останали от османско време - баклава, тюрлюгювеч, баница. Гражданите често правят разходки с храна сред природата. В потоците се изстудява ракията и зеленчуци за салатата.

ГРАДОВЕТЕ

През 20-те те са 92 на брой, а до 9-ти септември те стават 100 на брой с 23% от населението.

Столицата расте, без да може да остарее, но за дълго време остава предимно грозна (подобно на гр. Преслав през средновековието и тя тръгва от размерите на сравнително малък град - 12 000 души през освободителната руско-османска война, изградена е главно по времето на цар Фердинанд и т.н. - бел. моя). Градоустройствен план е изработен чак през 1935-1938 г. (от тогава е останало впечатлението, че макар и голям колкото сегашните Варна и Пловдив - с около 300-350 хил. души население, тя представлява един много приятен за живеене град - бел.моя). Центърът на плана е църквата "Св.Неделя" като от нея тръгват главните пътни артерии.

1924 г. се изработва големият Рилски водопровод. Той и още два водопровода (един за Делиормана и друг Батова-Варна) са построени през 1935 г. Инсталации за пречистване на вода има в София, Пловдив, Варна, Чирпан и Габрово. До края на 1939 г. 57 града имат пълно водоснабдяване, а 15 - частично. До края на същата година има 331 електроснабдени селища, т.е. електричество има и в села, а не само в градове.

Столицата е съсредоточие на административния, политическия, икономическия и културния живот. В архитектурното оформление навлизат модерни европейски елементи. Тя обаче не може да се мери с други балкански столици, като например Букурещ, който е наречен от чужденците "Малък Париж". В сравнение с него София прилича на провинциален, но немски град. Но напредъкът в него все пак е огромен. В България грандиозно строителство се върши само с помощта на държавата. Единствената внушителна обществена сграда, вдигната с лични средства е тази на Софийския университет "Св. Климент Охридски", като сумата за построяването й е дарена от братята Евлоги и Христо Георгиеви.

В България  отромни лични богатства не съществуват. Българите са слабоинициативни и предпазливи до страхливост при дейността си в икономическата област. Петър Нейков пише, че "пипкавостта на българските търговци и тук, както и в други области, както и липсата на творческо въображение и постоянен страх от рискове парализира тяхната дейност, и без това ограничена поради оскъдните им средства". Те бързо се отчайват и често клонят към "чиновнически служби, които биха им осигурили спокоен сън", който е свързан с друга народопсихологическа черта. Осигуреността на съществуването се свързва и с домашната стряха, независимо дали това ще е малка или голяма къща или апартамент. Но да е собствен. След Първата световна война, когато особено в София пристигат много бежанци, за собствена къща се признава вдигнатата за една нощ и са изградени цели квартали. Впоследствие популярност добива строителството на жилищни кооперации. В центъра на София съвсем  едно до друго са и внушителните сгради на църквата "Св. Крал" ("Св. Неделя"), на джамията, построена от бележития османски архитект, еничарина Мимар Синам и най-голямата за Балканите синагога (а сега и католическата катедрала "Св.Йосиф"-бел.моя). А това като че ли символизира рядка, но присъща за българите веротърпимост (ганичещо с  дупедавство-бел.моя).

Другите големи градове - Пловдив, Русе, Варна, Бургас и пр. следват и взаимстват от София и Европа архитектурно оформление и дух, но запазват свой собствен колорит.

ЖИЛИЩА

Може да се каже, че след Първата световна война живеенето в бордеи и землянки е преодоляно. Къщите са от каменна и тухлена зидария. Пробива си път подът от дървено дюшеме, стаите са една - две, като в едната има огнище (в т.нар. "къщи"-бел. моя), а другата е "собата" за спане. Отопляват се с железни ламаринени печки, а се осветяват с газени лампи или лоени свещи (това най-често е типичната българска къща, позната ни и от етнографията ("Етнография на България", том 2, изд. на БАН, С. 1983 г. - бел.моя). В балканските села се срещат и двуетажни къщи, като долния етаж е за добитъка, а горният с едно или две отделения - за семейството. Същото е в града, но с повече стаи, зимник и таван.

Проблемът, особено в селата са и нужниците, като личната хигиена е на много ниско ниво.

Промените тръгват от градовете и то най-напред при елита. Сервизните, тоалетни и спомагателни помещения, се прибират с изграждане на водопроводна мрежа и дренаж. Въвежда се чугунена пернишка печка с каменни въглища и добро осветление.

УЛИЦИ И ПРЕВОЗ

В селата улиците са кални или прашни в зависимост от времето. В градовете те са широки и постлани и с тротоари. В София (подобно на Сараево - бел. моя) трамваи има от 1900 г. (като у нас има и "достижение" - в трамваите пътниците веднага са разделени на класи: 1-а и 2-ра. Така в 1-а може и да има празни места, а във 2-ра да няма къде да стъпиш от хора - бел. моя). Каруци и файтони бавно се изместват от автомобили и таксита. Железопътната мрежа е от съществено значение. Близостта до нея става фактор за напредък. Централните части на градовете се застрояват с по-големи къщи с европейски вид и с широки дворове. Ж.П. гарите и пристанищата са важни. Махалите вече не са по народност и вероизповедание. Продължава  зонирането на населението по социално-класов и професионален признак - висши чиновници, офицери, свободни професии, фабрични работници и др. Някъде обаче евреи, арменци, турци, цигани (особено те-бел.моя) продължават да живеят съвместно в махали.

КОНТРАСТЪТ СЕЛО-ГРАД

Големият град дава тон за бавни промени и в село. Легла, маси, столове, обувки, дрехи започват фабрично да се появяват в богатите селски домове, особено след Първата световна война. Тогава тук-там се появяват и радиоапарати (в гр. Омуртаг това става след 1934 г., когато пускат и електричеството от една фабрика, като първият радиоапарат - "Телефункен" е нашият и сега още се съхранява в гр. Шумен - бел.моя). Чак до 9 септември 1944 г. обаче, а и след това административните и държавни наредби се съобщават от селския глашатай.

По начина си на живот малките градчета наподобяват селата. Там обикновените хорица притежават земя и домашни животни, от което се препитават.

В значителен контраст на селата са буржоазните центрове на големите градове. Например в столичните локали "Алказар", "Панах", "Батенберг" дори в катастрофичното време след Първата световна война не остават празни маси. Там се лее шампанско, ядат се редки мезета и има какви ли не местни и чуждестранни деликатеси. Но всичко това е в "осветената" градска част. В покрайнините и селата електричество няма. Отрудени и често сакати мъже с окъсани военни дрехи в дрипи, често с патерици и превръзки намират разтуха в евтини кръчми под душливи газени лампи, където удавят несретността си в евтина ракия и кисело вино.

Макар и не така отчетливо, като другаде на Балканите, социалното и имотно разслоение се появява и сред българското селячество още от Възраждането. То се засилва и от аграрния преврат след Освобождението. Социалното състояние на селото, битът, психологията, светогледът на различните групи селяни, непосредствено преди Руско-османската война от 1877 - 1878 г. са описани в произведенията на Любен Каравелов и Иван Вазов. Сетнешните изменения пък в селото прекрасно са отразени в творбите на българските прозаици през ХХ в. - Елин Пелин, Йовков, Талев, Караславов и др. При всички наши големи писатели се набелязват и особеностите в регионално отношение. Но почти навсякъде селският елит се състои от свещеника, даскала и кмета.

ДЕТСТВО

Детството трае с различна продължителност при селяните и заможните градски хора. Децата под десетгодишна възраст се включват в трудовия процес на село (баща ми си спомняше, че ваканцията им на село е траяла от 15 септември и е свършвала приблизително на 15 юни, когато няма селска работа. Още на следващия ден след 15 юни са те хващали и са ти намирали работа. Странно е обаче, че този ритъм се бе запазил и при, както казват, внука на Иван Багрянов - Асен с "партизанското име" Пешо и в началото на 80-те години - бел.моя). Те са пастири и помагат с каквото могат в стопанството. Същото става в градските покрайнини и в малките градчета. Там момчетата се изпращат и като чираци, за да учат "занаят".

Друго е в богатските градски къщи. За тях се внасят изящни играчки от чужбина. През втората половина на 30-те години особено популярни стават механичните германски играчки (от майка ми си спомням, бяха останали два малки автомобила, единият от които спортен и един Дядо Коледа, доста по-различен от сегашния американски вариант- бел. моя).

ПРОСВЕЩЕНИЕ

Българите запазват възрожденския си дух и жажда за просвещение. Начални училища (за разлика от сега - бел.моя) има във всеки град, макар и често пъти отделенията да са слети. Прогимназиите и гимназиите са в градовете. За отбелязване е, че селяните често изпращат децата си там (а не в САЩ примерно - бел.моя).

Съществува изразен стремеж на селски родители да изпращат поне едно дете да завърши висше образование в страната и дори в чужбина. За целта често се продават ниви и цялото семейство бедства за да има образован висшист (а не хигиенист, но на Запад - бел.моя).

Учителите и университетските преподаватели се групират по различен признак. Професионалната организация Български учителски съюз възниква още в края на ХІХ в. Защитата на професионалните права неизбежно въвежда силен политически привкус. След преврата на 9 юни 1923 г. и особено след така нареченото "Септемврийско въстание" учителите комунисти и техните организации (естествено - бел.моя.) са подложени на репресии. След преврата на 19 май 1934 г. настъпва краят на самостоятелната учителска профсъюзна  дейност.

Учителите членуват и симпатизират на различни партии или сдружения. В кризисни времена това води до нарастване на напрежението. В гражданските междуособици след 9 юни 1923 г. например участва или са жертва учители. Същото става и след като комунистите започват въоръжена борба след 22 юни 1941 г. Студенти и предимно ученици влизат в партизанското движение (1941 - 1944 г.).

КАЗАРМИ

Много важна обществена роля играе казармата. Още в първата година след Освобождението се създава Висше военно училище, което ежегодно произвежда офицери, като български младежи се готвят и в чужди военни училища и академии. След Първата световна война офицерският корпус започва да се превръща в сравнително по-затворен кастов организъм, без обаче този процес да достига до крайности. Обрзованието, не само военното, е на необходимата висота.

Военната подготовка в казармата се извършва главно на привнесения от Русия принцип: "Тежко в учението, леко в боя". Войните след това доказват правилността на провеждания военноучебен процес. Въпреки съществуващия тормоз от страна на "старата служба" спрямо новобранците, за обикновените селски момчета прекараното време в казармата не е мъчително. Дисциплината и режимът, редовната храна се отразяват благоприятно на тяхното възмъжаване. А освен това, неграмотните се учат и на четмо и писмо. Казармата е школа за патриотизъм.

За отбелязване е, че българският народ (въпреки руските чести изцепки - бел.моя) е искрено русофилски настроен в голямата си част. Но това не става безрезервно. Когато през Първата световна война българските части срещат руски войски на Добруджанския фронт, те им дават достоен отговор с думите: "Що щеш бабушка Русия, в българска Добруджа?"

Навлизането на военните в политическия живот води до засилването на репресиите. От 1923 до 1940 г. са осъдени 6469 политически затворници, а още 10 000 души по време на Втората световна война, като от тях на смърт 1590 души, но реално екзекутирани са 199 души, от общо 33 892 души политически затворници. Убитите без съд нелегални, партизани, ятаци са 2750 души, но вероятно данните са непълни.

ПРИСЛУГА

Заможните градски жители започват да поддържат домашна прислуга. Появява се сравнително многобройното съсловие на слугините. Това най-често са селски девойки, които вършат домакинската работа и пазаруват срещу прехрана, нощуване и мизерно заплащане. Софиянци например най-често вземат слугини от Вакарел, които са работливи и хубави, а понякога и с удобно за някои господа леко поведение.

Най-богатите граждани вземат и обучени гувернантки от чужбина. Те не се занимават с къщна работа, а се наемат да учат децата на западноевропейски езици и обноски. Това обаче се случва сравнително рядко. Броят на гувернантките нараства малко едва през втората половина на 30-те.

ПРОСТИТУЦИЯ

Проституцията е практически узаконена още след Освобождението, като публичните домове от 1885 г. са под контрол на общините. Във Варна например те са се намирали на ул. "Червенска" или днес ул. "Александър Дякович" до възвишението Ак баир или Чалъ махле, т.е. развалената махала.. Влизането в занаята строго се контролира от общината, като лично кметът разпитва всестранно всяка кандидатка за  миналото и настоящото й положение, погрижва  се "всякак да я убеди да не встъпва в проститутство", като по общински закон им забранява да стоят пред вратите на публичните домове, да посещават обществени места - паркове и градини, събрания, театри, балове и пр. Недопустимо е да се разхождат с мъже по улиците било пешком, било с кола или файтон, камо ли да предизвикват скандали. Правилникът ги задължава да ходят скромно облечени и да се подвизават единствено в публичните домове. Всяка проститутка плаща общинска такса за упражняване на професията, за медицински прегледи и за осигурителна книжка. За общините публичните домове са източник на приходи и те са заинтересовани от съществуването им на тяхна територия. Има и тайна проституция на "келнерици, шансонетки, певачки, слугини по хотелите". При хотелите тя се осъществява от прислужничките и някои хотели практически са публични домове. В заведението също се практикува, като жени компанъонки получават процент от консумираните скъпи питиета. Санитарният контрол, (въпреки положените грижи - бел.моя) е неефективен. В 1895 г. в София (проститутките - бел.моя) са 650, 447 от тях са чужденци (по в. "Жълт труд", 29 март-4 април 1996 г. (?).

Освен проституция има и женско движение

ЖЕНСКО ДВИЖЕНИЕ

Първите женски дружинки възникват у нас още преди Освобождението. През 1901 г. се образува Български женски съюз (БЖС).

Първоначално женските борби са насочени около образованието и благотворителността, защото остро е отношението към недопускането на жените до всше образование. Правото за него е добито през 1901 г.

През 1924 г. възниква  Асоциацията на жените с висше образование.

Женското движение още в началото си се дели на буржоазно и социалистическо, а то пък на тясно и широко. През 1921 г. възниква Женски социалдемократически съюз, свързан със Социалдемократическата партия.

След войните БЖС подема борба за граждански и политически права. Борбата се води и за женски избирателни права. За първи път българските жени, но само "майките със законен брак" участват в избори за местна власт през 1937 г. Гласуването при тях не е задължително, както е при мъжете. През 1938 г. жените са допуснати и до парламентарни избори. Ирония на съдбата е, че тези права се дават не от демократичен, а от авторитарен режим, но това е логично при възшествието на фашизма в световен план станало по същото това време.

Противници на женските права са  от различен тип. Профашисткото, националистическо правителство  пропагандира трите "К": /Kinder, Kuche, Kirche - деца, кухня, църква/ на германския националсоциализъм за място на жените. Фани Попова-Мутафова убедено проповядва идеала за завръщането на жената към дома. Тя е грижовна съпруга и майка и само високо интелектуални и надарени жени могат да се осъществят професионално.

ПРЕСТЪПНОСТ

Тя привлича общественото внимание най-вече след Първата световна война.Тогава убийствата, самоубийствата растат поради обедняване и мизерия, загрубяване на нравите, упадък на етикета и морални задръжки. Нарастват и чиновническата престъпност поради намаляване на заплатите и чиновническа нестабилност. Най-значителни са престъпленията против имота. През 1921 г., от общо 11 092 осъждания 7607, или 69% са такива, през 1930 г. от общо 22 109 - 11 404 или на 51%. На второ място са престъпленията против личността - през 1921 г. от 11 092 присъди 2888, или 26%; през 1930 г. от 22 109 присъди 7890 или 36%; през 1939 г. от 36 513 присъди 11 428, или 31%. На трето място са престъпленията против държавата, обществения ред и религията - през 1921 г. от 11092 присъди 471, или 4%; през 1930 г. - от 22 109 присъди 2008, или 9%; през 1939 г. от 36 513 присъди 5972, или 16%.

ЗАТВОРИ

Престъпността е естествено свързана със затворите. През 30-те години на миналия век в есе за съвременния затвор социологът Иван Хаджийски разделя затворниците на няколко групи: "1/ политически и криминални престъпници; 2/ осъдени за користни престъпления и за безкористни /изключая политическите/, напр. за отмъщение, в защита на честта, в пияно състояние и др.; 3/ влезли за първи път в затвора и стари клиенти; 4/ осъдени на малки наказания и осъдени на големи наказания". По нататък Хаджийски обяснява, че за някои затворът освен страдание е и "своеобразно благодеяние", защото в него могат да разчитат на квартира, отопление, осветление и цял хляб, особено през зимните месеци. Тогава в столичния затвор са около 1000 души.

Там има онанизъм, педерастия, срам и страх и затворът е училище за престъпност. Старите затворници си създават непристойни забавления с новаците. Та затворът е по-скоро самоцел, отколкото уважение към закона.

ЗДРАВНО ДЕЛО

То няма как да се развива напредничаво след войните. Идеи има, но средства и възможности липсват. Български лекарски съюз има от 1901 г., а от 1910 г. - Български зъболекарски съюз. През 1929 г. се приема Закон за народното здраве, като ръководен орган му е Главна дирекция на народното здраве. Само първостепеннните болници са на държавна издръжка, а другите са на местна. От такси за лечение се освобождават бедните. Разноските се поемат от общините, издали свидетелство за бедност. Безплатно се лекуват също болни от заразни болести, войници, затворници и др.Членуването на лекари от Български лекарски съюз е задължително.

През 1933 г. държавата е принудена да поеме отново издръжката на местната здравна мрежа. След преврата на 19 май 1934 г. през ноември с.г. излиза Наредба-закон за обединение на здравните служби. Между лекарите има и комунисти, десничари и безпартийни.

Между войните от Германия пък се подемат някои расови и евгенистически идеи. Евгениката, т.е. расовата хигиена, проповядва йерархия в расите въз основа на различни антропологически измервания на ученици и войници. За висша раса се обявява северната. За подобряване на расовия състав на населението се препоръчва насърчаване на раждаемостта  на интелектуално даровити индивиди. На малоценните и наследствено обременени хора като душевноболни, алкохолици, хора с наследствени болести, закоравели престъпници и други да не се позволява да се възпроизвеждат, като им се забрани да встъпват в брак или като се стирилизират оперативно.

В България (съвсем естествено за времето си - бел.моя) се води дебат за българската раса, с други думи за етногенезиса на българите - туранско-хунско или слвянско е началото. Биологът Методи Попов отхвърля съществуването на чисти раси и изключителната северна раса. Българите той смята за смесица от раси с преобладаване на славянския елемент, или северна и източнобългарска раса, и с изличаване на прабългарския, т.е. турански, монголоиден елемент.

Спорът придобива философски характер в дискусията между биолога Стефан Консулов и философа Димитър Михалчев (все "историци" - бел.моя). Първият разглежда културата и общественото творчество като проява на расови качества и наследственост, а условията и средата - като проявяващ фактор, блгоприятен или неблагоприятен. Димитър Михалчев отхвърля изобщо расовия подход и утвърждава и социалните условия при формиране на един народ.

Социалните болести и борбата срещу тях е главна задача на лекарите. Туберколозата стои на първо място (баба ми ми е разказвала, че най-голямото дете на Трапезондско-Шевалиевския род, т.е. най-голямата й сестра е починала от туберколоза на 16 г. - бел.моя). Тя е най.смъртоносна и дава понякога 1/6, 1/7 от общата смъртност. Тя бичува бедни хора и работници най-вече, особено белодробната туберколоза и охтиката. През 1934 г. на 10 хил. градско население годишно умират 17, 7 души. Постигат се и успехи. През 1925-1928 г. в градовете от туберколоза умират 18,30%, а през 30-те години този процент спада до 12 - 13%.

Коремният тиф и дизентерията се предизвикват от лоши хигиенни условия - най-вече от употреба на замърсена вода, лоша канализация - замърсяване на входните и отходните места.

Едрата шарка, вариола, се премахва чрез задължителна ваксинация на населението.

Дифтеритът (лошото гърло) и скарлатината са остри заразни болести и лекуването им  изисква дезинфекция и изолация на бопните. През 1936 г. 10 хил. души боледуват от дифтерит.

Маларията се заражда в блата и блатисти места.

Сифилисът получава широко разпространение, както първичният, така и секундарният и терциарният. Като венерическа болест е свързан с проституцията. Има обаче и извънполово заразяване чрез употреба от болни и здрави на едни и същи съдове за хранене.

В началото на 30-те години сърдечносъдовите заболявания достигат 15 - 16%  и продължават да растат.

Медицина и медицински заведения съществуват и те съжителстват с вековни обичаи и лечебни практики, които се прилагат от баячки, врачки, знахари, ходжи, баби и др. Болестите се приписват на дявол, вещици, самодиви, русалки, орисници, змей, върколаци, на урочасване, магии.

Лекуването е чрез разтривки, кръвопускане, треви, билки, мед, минерални води, лук, пипер, но също и пикоч, кожи, конски мухи, живак, син камък, сяра, газ, катран и др. Вярва се в баене, гасене на въглен, леене на куршум, топене на восък, амулети, но също и в молитви, четене от свещеник.

Има и емпирични лечители, систематизирали огромен материал за въздействие и билки и спечелили заслужена известност със своите методи на лечение. Най-добрият в това отношение е известният и в чужбина (офицер и областен управител на Варна, от времето на Военния съюз, един от създателите на Музея на бойната дружба - бел.моя) Петър Димков.

ЦЪРКВА

Църквата продължава да има влияние след войните. Наблюдава се и динамично противоречие. От една страна, както навсякъде в Европа, тръгват антицърковни до атеизъм настроения. От друга страна обаче, след началния отлив на богомолци в градовете, притокът се увеличава особено от страна на елита. Увеличават се външните изрази на  култово благочестие и в домовете - икони, кандила, спазване на постите, причестяване. Най-слабо практикувана сред тайнствата е изповедта. Най-занемарена е проповедта, изискваща дар слово и опитност. И сред архиереите малко са добрите проповедници.

Появява се и (теософското учение - бел.моя) "Бялото братство" на Петър Дънов. Освен това расте популярността на гадатели, ясновидци, спиритисти, пророци и др. Има привърженици на католицизма, протестантството (като например Георги Дмитров, Бояджиев, В., Българските мистерии на ХХ в., С. 2007 г., стр. 23). В училищата се преподава Закон Божий. Отношенията между църква и държава се подобряват частично при безпартийните правителства.

Имотите на българската църква не са значителни. Служителите в църкавната администрация получават заплати от държавата. Църквата е зависима от държавата (нещо характерно за Източното православие - бел.моя). Бракът и разводът са под юрисдикцията на църквата.

Ежедневието на българите прилича и се различава от това на много европейски народи между двете световни войни. Тогава поне европейската ни принадлежност не е поставяна под съмнение. Оградени от враждебни и недотам съседи най-често победители, защото и Турция може да се смята за такава макар и с много за и против, България в ежедневието на мнозинството от народа си не пада по-долу от съседите си. Има и прослойки, където положението е по-добре.

И нещо, което винаги забравяме в историческия си анализ, а не трябва. Защото това е въпросът за морала на царското семейство, който е важен, особено за страна като България. По време на Втората световна война дворецът често пъти остава тъмен, но причината не е безпаричие, както най-често злорадстват особено политиците с корени в "работническо-селската власт" и може би бат"Бойко, който по всичко изглежда е един от тях (все пак е ученик на правешкия диктатор Тошо (ІІ), както и на цар Симеон ІІ, но донякъде - бел.моя). Та, дворецът е бил тъмен, понеже особено в дни на бомбардировка, както и в други военни дни, както казва самата царица Джована Савойска, най-малкото е било неприлично дворецът да символизира изящество на фона на общото военно нещастие. Нещо, което нашите първеню-политици сега масово забравят. Ако не желаят обаче да им се припомнят толкова стари и "отдавна забравени" неща, то няма да е лошо да им бъде припомнен един филм от "великата страна на демокрацията" САЩ, която е напълно в съзвучие с техният произход: "Да си президент на САЩ означава да се грижиш и затова, за тези неща, за което и хората не се сещат да го правят".

(филмът "Маската на властта", БТВ синема, 28 февруари 2016 г.).

Това писание едва ли ще стигне по-високо, та чак до "бат"Бойко Небесни", защото няма качествата на книги като "Винету" примерно, но кой знае все пак, всичко се случва?

 

Демографско развитие или за народът, който живее на част от Българската земя

 

Един от най-дълготрайните и обществени процеси - деомграфските, чието състояние в конкретен исторически момент зависи от ситуацията в предходните периоди и влияе върху тази част от последващите. Изключително тежък върху демографския потенциал нанася участието на България във войните от периода 1912 - 1918 г.  В общата смъртност на населението през този период се забелязва рязко покачване, предизвикано както от жертвите на войните, така и от влошаващите се жизнени и трудови условия.  Абсолютният и относителен максимум се достига през 1918 г., когато брутният коефициент на смъртност е 32%о. Засегнато е репродуктивното и жизнеспособното население. Нарушено е половото равновесие в обществото, увеличава се относителния дял на овдовелите, предимно жени - които надхвърлят 6%, а брачността в сравнение с довоенния период спада с над 4 пъти, като брутният коефициент на брачност през 1916 г. е едва 2, 2%. И макар загубата на хора да нарушава съществуващия тогава демографски баланс, значително по-голямо въздействие върху неговото състояние оказва намаляването на раждаемостта през този период. Спадът й в сравнение с довоенното развитие е около 2, 5 пъти, а през 1917 г. се отбелязва рекордно ниска стойност на брутния коефициент на раждаемост - 17, 2%о.

В довоенните години естественият прираст на страната дори достига отрицателни стойности - през 1913 г., през 1917 г. и през 1918 г.

Величините на отрицателния естествен прираст на страната биха били много по-високи, ако през целия военновременен период към България не се стичат масово бежански вълни от останалите под чужда власт български земи. Числеността на съставляващото ги през 1913 г. население е около 111 600 души, от които около 2400 само впоследствие се завръщат по родните си места, а до 1915 г. - надвишава 150 000 души. Можем реално да отчетем въздействието им върху производството им на население в страната през дадената и в последващите исторически епохи.

Събитията от военновременния период имат катастрофални последици за демографското развитие на България. Факт, който се определя и от голямата продължителност на този период.

Това обстоятелство рефлектира и върху дълготрайността на последващия период - този, на т.нар. демографска компенсация. Първите му признаци се появяват непосредствено след приключване на Първата световна война, а продължителността му е до 1924 г. Характеризира се с висока брачност и чувствително увеличаване на раждаемоста.

С приключване на военните действия се отбелязва и висок интензитет на брачността. Брутният коефициент на брачност достига най-висока стойност през 1919 г. - 15, 8%о, докато през 1920 г. е 14, 1%о. Което влияе и върху развитието на раждаемостта. Зачеват се всички онези деца, чието раждане е било отлагано. През 1922 г. общият коефициент на раждаемост достига до 40, 5%о, което е целият максимум за целия проучван период.

В следвоенните години известно покачване бележи и общата смъртност в страната (поради ранявания и повишена заболеваемост вследствие на военновременните условия).

Като цяло в периода на "демографска компенсация" естественият прираст на населението скокообразно нараства и макар да не може да покрие човешките загуби от военнновременните години, брутният му коефициент достига едни от най-високите си стойности - 18, 2%о.

За този етап от демографското си развитие на България, очертаваните по-горе тенденции на основните демографски процеси  не са резултат от нормални условия и трудно биха могли да бъдат надеждно основание за обективни изводи и прогнози. Но този етап е закономерно следствие на предшестващите го обществено-политически събития и логично неговата специфика допълва цялостната представа за характера на съществвуващите в страната през изследваната година демографска ситуация. Нейната същност се определя от динамиката на основните демографски процеси - раждаемост, смъртност, брачност и миграция.

След фиксираното покачване на раждаемостта в началото на ХХ столетие следва нейното постепенно, но безвъзвратно намаление. То се превръща в трайна тенденция, която довежда до това, че през 1939 г. се достига най-ниската за изследвания период стойност в брутния коефициент на раждаемостта - 21, 4%о. В основата й стой все по-масовото навлизане в бита на тогавашното население на България регулиране на раждаемостта и определяне на желания брой децата в семейството. Настъпва краят на наблюдаваната до тогава висока плодовитост на браковете, променя се схващането относно броя на децата, които семейството трябва да има, като всяка следваща генерация отглежда все по-малко деца.

Върху този процес оказват влияние различни причини: социалноикономически, демографски и психологически. Първата група се свързва с активизилане на процесите, предопределящи настъпващите измененията, в характера на общественото развитие на страната: 1/ускорената индустриаризация на страната, основана върху капиталите, акумулирани по време на войни и върху все по-масовото навлизане на чужди капитали. 2/ Активизиране на раздробяването на поземлена собственост и разоряването на селяните, резултат от все по-ограничените възможности за екстензивно развитие на селското стопанство. 3/ Разрушаване на патриархалния бит на българското село чрез утвърждаване на индивидуалното семество като доминиращ вид.

Втората група отразява промените в демотрафското състояние. 1/ Свеждане до несъщественост на зависимостта между родилен контингент и раждаемостта. 2/ Постепенно намаляване на общото равнище на плодовитост и родилния контингент, свързано с намаляване на плодовитостта на жените над 35-годишна възраст и пр. И третата група се отнася до промяна на личностните потребности от деца, до нагласата на родителството и пр.

В годините на Втората световна война се отбелязва стабилизация около довоенните нива. На практика започват да се раждат повече деца, отколкото в нормални условия. България по това време се намира в ситуация, изискваща без активно участие във военни действия, да се поддържа огромна армия; с масова психоза сред населението, стимулираща раждаемосттта в очакване на военно положение; с появата на една особена форма на инстинкта за самосъхранение. Върху това явление определено влияние оказва и нивото на раждаемост в "компесационният" период.

Така стигаме до извода, че общото намаление на раждаемостта е факт, а спецификата на нейното проявление потвърждава самобитният характер на възпроизводството на населението в България.

Активно въздействие оказва и брачността на обитаващите страната, понеже огромна част от живородените деца са брачни и се отглеждат в семейства, формирани именно в резултат на реализираните бракове.

След бума в брачността по време на "компесационнния период" от 1921 г., започва известно понижение, което е по-отчетливо през 1935 г. И макар и логично да звучи твърдението за непосредственото влияние на Световната икономическа криза, определящо е въздействието на влизащите по-малобройни бракоспособни генерации, родени в периода на войните. След 1936 г. до края на изследвания период се наблюдава непрекъснато нарастване на брачността , тенденция, която дори военновременния период (1941-1945 г.) не може да наруши. Установяваме, че с изключение на по-отчетливите изменения през "компенсационния" период и по време на Световната икономическа криза, то се движи  около едни и същи близки нива - между 9-11%о. Тази тенденция трудно би могла да окаже непосредствено въздействие върху нейните темпове.

В противовес на раждаемостта, върху възпроизводимостта на населението влияе и смъртността. Като последният процес не зависи от волята на хората, понеже всички са смъртни, а човешките усилия са насочени към понижаване смъртността и повишаване на средната продължителност на живота на хората.

След отбелязаното покачване на смъртността през непосредствено следвоенните години и достигане на относителния максимум  през 1921 г. започва тенденция към непрекъснатото й намаляване. През 1941 г. се констатират най-ниските стойности. Само известно покачване се наблюдава през 1944-1945 г., което е свързано с непосредственото участие на България във Втората световна война. Но общата посока в смъртността е като цяло низходяща.

Съотношението в равнищата раждаемост-смъртност обуславя естествения прираст на населението, т.е биологичния баланс. Той характеризира количествената страна на възпроизводството на населението. След отрицателния естествен прираст през войните и големият скок на неговото ниво през "компенсационния" период, се наблюдава трайна и постоянна тенденция към постоянното му намаляване през цялата проучвана епоха. Естественият му прираст намалява на два пъти - до 18, 5%о през 1920 г. и на 8,8%о през 1940 г.

В основата на тази тенденция стои превръщащата се по това време в закономерност взаимообвързаност между значително по-бързия спад на раждаемостта в сравнение с този при намаляването смъртността на населението. Логично със спадането на раждаемостта се намалява контингентът деца, сред които смъртността е неколкократно по-висока. Същевременно с намалената смъртност на населението смяната на отделните поколения става по-бавно и по този начин нормалният естествен прираст може да се постигне с по-малка раждаемост.

Това е в основата на периодизацията на демографската история на даден народ, чийто най-важен момент е настъпването на т.нар. "демографска революция" или "демографски преход". Чрез идеята за прехода, разработена за първи път от френския  демограф А.Ландри, се разкрива връзката между общественото развитие и демографското възпроизводство. Според нея при прехода от традиционно към съвременно индустриално общество закономерно се наблюдава преход от традиционният режим на възпроизводство - с високи равнища на раждаемост и смъртност, към съвременния - с ниски равнища на раждаемост и смъртност.

Специфичните тенденции в развитието на тези два демографски процеса са в основата на периодизацията на демографската история на даден народ, чиито най-важен и повратен момент е встъпването в "демографска революция". Чрез идеята за прехода, разработена от френския демограф А. Ландри се разкрива връзката между общественото развитие и демографското възпроизводство. Според нея при прехода от традиционно към съвременно индустриално общество закономерно се наблюдава преход от традиционният режим на възпроизводство (с високо равнище на раждаемост и смъртност) към съвременният (с ниски нива на раждаемост и смъртност).

Детайлният анализ на наличният изворов материал позволява точно да се определи този момент, чиято долна граница реално се отнася към началото на изследвания период. Тогава се появяват първите негови признаци - спадане на смъртността и последстващо намаление на раждаемостта, след което намалението в смъртността и раждаемостта се осъществяват паралелно (или т.нар. "растеж на прехода"). Успоредно с тях се очертават и останалите негови характеристики - понижаване зависимостта между развитието на родилния контингент и ражданията; намаляване на общия размер на плодовитост и особено при жените над 35-годишна възраст; нарастване на средната възраст на населението; и др.

Затова е логично вторият период от съвременната демографска история на България (прехода) да обема именно изследвания етап от историческото развитие на страната. Колкото до установените изменения в основните линии на очертаваните тенденции по време на демографските компенсации, те са закономерно следствие от войните и дълбоките социални конфликти.

Демографският преход косвено се влияе и от механичното движение на населението, т.е. от миграцията. Миграционните движения осъществяват преразпределението на живеещите в различни региони, като по този начин фактическият демографски прираст се отклонява от естествения прираст в съответните области. Класификацията на миграциите е излючително разнообразна и зависи от критериите, които отделните автори са възприели за основополагащи. Движението по отношение на базисната територия се разделят на емиграция и имиграция, въз основа на което миграциите се обособяват на вътрешна и външна. Именно спецификата на изследвания период се превръща в една от основните предпоставки за параметрите на миграциите, осъществяващи се по това време от населението на България.

Направленията на вътрешна миграция според различните признаци най-общо могат да се ориентират в съответствие с надморската височина - от планините към морето; съобразно географската насоченост - от запад на изток и от юг на север; от селото в града, която е обаче определяща.

Влиянието на групата фактори като бавната и едностранчива урбанизация; трудностите на приспособяване към новото местообитаване; надеждата, че условията за живот в родното място ще се подобрят и др. е от решаващо значение за задържане на миграционния поток от селото към града. Но процесът е необратим, а активиращата се урбанизация на населението е факт, определящ промяната градско-селско население: от 19, 1:80, 9 през 1919 г.. на 24, 7 : 75, 3 през 1946 г.

И ако за страната като цяло вътрешната миграция е равно на нула, съотношението на населението между емигрантите и имигрантите е по-различно.

След Първата световна война се засилва емигрантското движение сред българското население. Общата цифра на емигриралите от страната през периода 1919 - 1944 г. е над 400 000 души.

По етническа диференциация емигрантите са както следва: 45, 85% са българи, а 54, 15% са турци, гърци, евреи, арменци, румънци и др., като най-значим е дялът на турците 37, 23% от всички (тук не е зле да си припомним причината на тяхното изселване, която според К.Попов е, че "те трудно живеят в държава на християни" - бел.моя). Българите доминират сред емигрантската маса в началото и в края на 20-те години, в началото на 30-те и през 40-те, турците представляват основният изселнически поток в периода 1933-1939 г., компактно изселване на гърците става през средата на 20-те години, а основната част на установилите се в България около 29 000 руси само няколко години по-късно емигрират в Западна Европа и Америка (съсед в Омуртаг ни беше Георгий Московченко, руснак и белоемигрант, художник, който веднага след преврата на 9 септември 1944 г. побързва да стане дори член на БКП или както тогава тя се нарича, за да избегне интерниране в СССР - бел.моя).

Емигриращите българи се насочват и към Централна Европа. В епохата около Втората световна война те активно се включват в разрастващата се германска икономика (например дядо ми по бащина линия е бил емигрант в Германия, но се връща един ден почти само по бельо, след като една вечер самолет пада върху обора, в който седял паркиран купеният от него мотоциклет - бел.моя). Колкото до емиграционната вълна на българското население по посока на Америка (или САСЩ по това време - бел.моя) през изследвания период, тя постепенно намалява - факт, който се обяснява както с ограничителните квоти, така и със спада в развитието на американската икономика, свързан най-вече със Светвната икономическа криза (най-често дори сега говорим за тази криза през периода 1929-1933 г., но в САСЩ тя продължава до началото на Втората световна война чак до 1942 г., когато поутихва в резултат на големите воени поръчки - бел.моя). През този период в дестинация за българите-емигранти се превръща и СССР, където се установява и част от подложеното на преследване по политически причини след 1923 г. население.

Основното направление, в което се насочват изселващите се от България представители на малцинствените групи, са съответните метрополии - Турция, Гърция, Румъния, макар че особено част от гръцкото население предпочита да поеме направо по пътя към Америка.

За основната част от емигриращите българи от първостепенно значение са икономическите и социални фактори. За емиграцията на другата част от българското население определящи са политическите фактори. Политически са и основните причини, които предизвикват изселването на малцинствените групи.

Паралелно с това, цялостния емигрантски поток влияе върху демографията, психологията, на населението и пр.

По-тесен е периметърът на факторите, влияещи върху емиграционното движение, насочени към територията на страната. Те са главно от политическо естество. Поражението на България през Първата световна война и подписването на следвоенните договори активизират бежански потоци от териториите, останали извън границите на страната. Този процес продължава интензивно до 1926 г., след което се наблюдава постепеното му затихване. Отново той се появява през втората половина на 1944 г., когато от новоприсъединените през 1941 г. земи заедно с оттеглящите се български войски се изселва и местното българско население, ориентирало се основно към старите предели на Отечеството.

В периода 1919 г. - 1944 г. в страната се заселват около 280 000 души. Основният миграционен поток съставлява българското население - около 150 000 души от Македония, 50 000 души от Тракия и Мала Азия, 10 000 души от Западните покрайнини, 40 000 души от Добруджа, няколко хиляди са и заселилите се в страната, през 1943-1944 г. бесарабски и таврийски българи, които обаче по-късно са върнати от Червената армия обратно в СССР.

Настъпилите след 1917 г. промени в СССР предизвикват емиграцията на част от руското население, 29 000 души от което се установяват в началото на 20-те години в България (такъв е и командирът на столичните пожарникари Захарчук, например - бел.моя). Военните конфликти, раздиращи Турция след Първага световна война принуждават определено количество от обитаващите я турци, гърци и арменци също да емигрират в България. През изследвания период в страната се заселват и отделни представители на други народности - предимно чехи и словаци (главният архитект на София в началото на ХХ в., както и създател на паметника на В.Левски и Военният клуб, Ян Колер, собствениците на почти всички пивоварни предприятия в страната, създателят на Морската градина във Варна Антонин Новак, моного от преподавателите в българските ВУЗ-ове и т.н. са от чешки произход - бел моя), германци, унгарци, австрийци (почти всички основни архитекти в София. - бел.моя) и пр. И ако основната част от инородните емитрантски процеси по-късно напускат България, то масата от заселилото се в страната и роденото извън нейните предели българско население се интегрира в тогавашното общество и се превръща в неделима част от неговата цялост (в малък днес Омуртаг в началото на века е имало, освен Шевалиевия род и белоемигрантите и една французойка, но от работническо семейство. Но през 30-те години в града са живели само една-две къщи "турци", за разлика от сега. Освен това познавам и потомък на емигрант, но от руски графски произход, но вече от София - бел.моя).

Относно последиците от преселването в България на задграничните българи преценките са нееднозначни. Доминиращи обаче са тези, които реално отчитат ползотворното въздействие на бежанците за развитието на страната.

Отчитайки външното миграционно салдо на България през изследвания период съобразно официално публикуваната информация, се установяват подчертано негативните параметри за периода като цяло, и то въпреки отчетливия имиграционен ръст до 1926 г. и през 1944 г. Въпреки оправданите резерви към качеството на тогавашната българска миграционна статистика, трудно би се възприело твърдението на А. Тотев за стойностния паритет между количеството на емигриращото и имигриращото в страната население през проучваната епоха.

Тази специфика на механичния прираст  не може да наруши очертаните в резултат на естественото възпроизодство тенденции в демографското развитие на населението в България по това време, в това число и върху неговия брой и структури.

Общият преглед върху числеността на населението, обитаващо България установява едно постоянно нарастване през перода от първата половина на ХХ в. - от 4 338 000 през 1910 г. на 7 029 000 през 1946 г., като очертаващата се тенденция е еднопосочна - възходяща. Тук влизат и стойностите през компенсационния период - 2, 1% за периода 1921 - 1926 г., постепенно спаднали през 1946 г. на 0, 9%. Населението обаче не се разпределя равномерно из цялата страна, а може да се раздели на две п